Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил"
 Първоначално манастирът се е намирал на около 2 км северно от сегашния, в местността „Малки Св. Архангел". През XIV век е имал много монаси и представлявал едно от главните средища на исихазма. Затова около него били издигнати и 7 големи скита. Впоследствие, най-вероятно след разрушаването му по време на османското нашествие в Търновско, бил възобновен на ново място върху отсрещния бряг на реката в местността, известна днес под името „Голям Св. Архангел". Но и този втори манастир бил разграбен и опожарен от турците.
За пореден път и вече на днешното си място е бил изграден към края на XVII век. Над килия от старото жилищно крило, изгоряло при погрома през 1876 година, имало надпис с дата 1701 г. Съборната му църква, издигната по това време, е била малка, еднокорабна, полу вкопана в земята. Намирала се е непосредствено до днешната и е просъществувала заедно с нея до опожаряването на манастира по време на Априлското въстание. Имало и втора, вероятно зимна църква, посветена на „Успение Пресветая Богородици".
През 40-те години на миналия век по времето на игумена Рафаил (1824 - 1855) започнало обновяването на манастира. Последователно били издигнати двуетажни жилищни корпуси по дъгата на реката, а през 1845 година майстор Генчо Белчев (1780 - 1901) от дряновското село Върпища изградил нов съборен храм. Притежавал е две църкви и 5 корпуса с над 90 килии и гостни стаи. Той се е ползвал с безспорен авторитет като религиозно и културно средище на българите от околните градове, села и колиби. В манастира е имало препис на Паисиевата история, направен още през 1783- 1793 година. От XVII - XVIII век тук е имало килийно училище, което получило особено развитие по времето на просветения игумен Рафаил. Той обогатил дотолкова манастирската библиотека, че според Пахомий в 1876 година изгорели 4 коли старопечатни книги и 1 кола ръкописи.
Дряновските монаси са участвали и в революционните борби на българския народ за освобождение от турско иго. Особено активна дейност е развил игумена йеромонах Пахомий Стоянов от с. Каломен. Той е бил член на революционния комитет. В манастира се намирала една от главните тайни квартири на БРЦК в Търново. Тук често пъти са пребивавали Васил Левски, Матей Преображенски, Георги Измирлиев.
В манастира имало добре снабдени складове с припаси,затова no време на въстанието отрядът на поп Харитон и даскал Бачо Киро се насочил към него и го превърнали в своя крепост.
В епичната битка с редовната турска войска, командвана от фазлъ паша, от 200 души въстанници оцелели едва 47, а манастирът бил опожарен. В снимка, направена скоро след това от европейската анкетна комисия за турските безчинства, се виждат само порутени опушени зидове. Единствено църквата била запазена в по-цялостен вид.
Възстановяването на манастира започнало още през 1878 година, веднага след Освобождението на България от турско иго. Работата поел отново старият майстор Генчо Белчев, но този път в съдружие със сина си майстор Георги ГенеВ. В основни линии строителството завършило през юни 1880 година. Сводовете и покрива на църквата били отремонтирани, а през 1878 година върху старите каменни зидове към реката, запазени след пожара и до днес, във височина над 7-8 м, било издигнато ново монахо-поклонническо крило с обширни кьошкове, игуменарница, стаи за гости и монашески килии. В по-ниско тяло към него бил изграден хранителен блок с осигурен стопански изход. Стопанският вход, достъпен чрез мост през реката, е бил преди това основната порта на манастира.
На 20 юни 1880 година в източния край на двора било изградено друго крило, под което преминава днешният главен вход към манастира. То било предназначено за училище на околните села, но никога не е функционирало като такова. До него по същото време бил издигнат и корпус със стаи за ратаите, обор и сеновал.По-късно на мястото на разрушената църквица от 1861 година, бил построен паметник-мавзолей, композиран от параклис с костохранилище и пирамидален постамент със статуя, символизираща въстанника. Средства за това строителство дал областният съвет в Търново. Проектът бил изработен още през 1890 година от италианеца - преселник Джовани Мусутти. Строителството започнало през 1895 година. Стауята била изработена в Рим от Лука Ардити. Освещаването станало на 4 май 1897 година от търновския митрополит Васил Друмев в присъствието на няколко хиляди цивилни и военни лица, между които били и оцелелите въстанници.
През 1925 година над откритата нартика на църквата била издигната една добре пропорционирана камбанария, издържана в духа на Възраждането и творческите виждания на Никола Фичев.
В Дряновския манастир няма запазени стойностни художествени паметници. През последните години по инициатива на музейните работници бе събрана голяма колекция от възрожденски икони (XVIII и XIX в.), в които личи почерка на иконописците от тревненската школа.
В архитектониката на фасадите майстор Генчо Белчев е приложил много от художествените елементи, въведени през предишните години от Никола Фичев - ломбардската аркатура, зъбчатия каменно-тухлен корниз, живописното преливане на абсидите към основния корпус във вълнообразна повърхнина. По-късно от запад е била пристроена открита нартика, която по своята архитектура била също инспирирана от майстор Генчо Белчев. Изписването на църквата започнало около 1876 година от зографа Иван х. Василев, с помощта на дряновеца Димитър Черковски. Днес от тази стенопис не са останали никакви следи.
През 1861 година северно от съборната църква е бил издигнат малък параклис. Средствата за този градеж дали дряновският първенец хаджи Пенчо Попгеоргиев и жена му Дена. Същият е дарил средства и за строителството на гостоприемница, известна с името „Хаджи Пенчовата одая".
Така през втората половина на XIX век Дряновският манастир представлявал една от големите и добре устроени обители в Търновско, разгърната върху голяма площ.
|
