Драгалевски манастир"Св. Богородица Витошка"
 Един от най-значимите манастири около София бил Драгалевският „Св. Богородица Витошка". В дарствена грамота на цар Иван Шишман (1371 - 1393) е отбелязано че той бил „създаден, сътворен и украсен от родителя на моето царство, свето починалия цар Иван Александър". Възникването на манастира е станало по времето на неговото царуване между 1331 и 1371 година. Двамата владетели дарили с много имоти и пари светата обител, поради което местното население векове след това все още я наричало „царска". Навярно затова и при завоюването на София от османския нашественик през 1385, манастирът бил пощаден. Макар обеднял и занемарен, в него още от XV век се обръщало специално внимание на българската книжнина. В Хилендар се пази Четвероевангелие, писано през 1469 г. от поп Никола в„месте царские обители". А през следващите два века манастирът дори се утвърдил като център на софийската книжовна школа. От 1534 година датира известно „Драгалевско четвероевангелие", писано по поръчка на софийския терзия Милич и жена му Вела. През 1648 година то било подвързано и украсено със сребърен художествено изработен обков от златаря Велко.
През последните две десетилетия са почистени и укрепени стенописите в преддверието на църквата, които са изцяло от 1476 година. Напоследък сполучливо са разслоени и пренесени на нова основа и част от стенописите от XVII век в наоса. Така и тук две трети от повърхността на първоначалната живопис от XV век е освободена от късното покритие и дава възможност да се уточни нейната схема, тематика и художествени качества. Тя обхваща изображението на „Христос-Убрус" над апсидата, а отляво и дясно фигурите на Йоаким и Анна. В конхата на високата апсида е поместено допоясното изображение на „Св. Богородица Ширая небес", под нея - „Причастие на апостолите", а най-долу „Поклонение на жертвата". Всички изброени изображения са от втория по-късен слой от XVII век. По същото време в горната част на отсрещната западна стена на наоса, била поместена сцената „Преображение", под нея „Успение Богородично". Долу в първия ред е фигурата на Архангел Михаил (вляво) на Константин и Елена (вдясно от входа). На източната стена от двете страни на апсидата са разкрити „Благовещение" и фигурите на „Св. Евпъл" и „Св. Роман" - от XV век. В източната част на свода е изобразен „Христос Емануил", в центъра "Христос вседържител", а на запад - силно повреденото изображение на „Христос-Ангел на великия съвет". На южната и северната стени са нарисувани две редици допоясни изображения на пророци. Върху небето са нарисувани любопитни детайли - знаците на зодиака и персонификации на ветровете. На същата стена е разположена една рядко срещаща се назидателна сцена „Изпращане на монах в грешния свят извън манастира". Нейната поява отразява тревогата и надеждата, които българското общество изживявало през XV век. В северозападния ъгъл на преддверието е изобразен групов портрет на семейството на ктитора Радослав Мавър, жена му Вида и двамата му синове Стахия и Никола, наречен „анагност" (книжовник, граматик). На западната стена са поместени сцените „Гостоприемство Авраамово", „Жертвоприношението на Авраам", „Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана". Живописта от XV век в църквата „Св. Богородица Витошка" в Драгалевския манастир е в маниер, характерен за почти всички произведения на монументалната живопис през този кризисен период.
Вторият слой стенописи (XVII век) са изпълнени в най-добрите традиции на живописта от този период. Те са с уверена линеарна стилизация и ярък, контрастен колорит.
През XVIII век била изписана и северната фасада на църквата. Сред редицата прави светци е и изображението на Св. Иван Рилски. Дарител за тази нова украса станал йеромонах Калист. През същия век Драгалевският манастир продължавал да бъде важно книжовно средище. Тук в 1612 година граматик Йов Шишатовац изписал известния „Боянски поменик". Към края на XVIII век бил обновен иконостасът в съборната църква. Резбените му орнаментални плетеници били позлатени. От големите икони "Исус Христос Пантократор" е с надпис от 1792 година. По същото време бил изработен и дърворезбения владишки трон. В църквата се съхраняват и икони от XIX век, някои от които с дата 1818 година.
Към средата на XIX век, най-вероятно около 1868 година, били обновени и манастирските сгради. Западно от църквата върху по-висока тераса било издигнато дълго двуетажно крило с паянтови измазани аркатури на чердаците.
По това време игумен на манастира е йеромонах Генадий, бивш знаменосец в четата на дядо Ильо Войвода и участник в първата легия (! 862). Той превърнал обителта в едно отсредищата на революционните борби срещу османското робство в Софийския край.
|
