Аладжа манастир "Cвета Tроица"
 Един от най-ранните скални манастири по българските земи се намира на около 15 км северно от град Варна в местността „Латин". Известен е под името Аладжа (пъстър) манастир, заради фреските в църквата и параклисите му.
Възможно е животът в него да е възникнал през IX - X век, когато в североизточна България се осъществило широкомащабно манастирско строителство и се формирало многобройно монашество. Но окончателното изграждане на „Аладжа манастир" като голяма, пълноценно устроена скална обител, датира от XII - XIII век.
Днес вече не съществуват много от изсечените по онова време помещения, поради многовековната ерозия на скалите. Това, което е запазено, представлява ансамбъл от съборна черква, два параклиса, двадесетина стопански помещения и монашески килии. Те са разположени в три нива, свързани помежду си със стълбища, балкони и тунели.
Входът към манастира е бил от източния му край, където е имало широка стълба, водеща към разпределителни коридори. Съборната църква, посветена на "Св. Троица", е била с размер около 12x6 метра и се намирала в западната част на втория етаж. Абсидата й представлявала плоска сводеста нисша, рамкирана от колонки, които някога са били обвързани чрез арки с други две колонки, разположени откъм наоса. По този начин се е оформял каменен балдахин над изсечения също в скалния масив свети престол. Църквата е имала дървен иконостас, за който днес напомнят само жлебовете в страничните стени и свода. Пространството на наоса е било отделено със зид от нартекса, в центъра на който е извеждала стълба, свързваща църквата с килиите от долното ниво.
Манастирските параклиси са разположени в дъното на всеки от монашеските етажи. От тях най-добре се е съхранил този на последното ниво. Външните стени на всички помещения са били оформени със зидария, отделяща ги от преминаващите пред тях коридори, изсечени в скалите. Именно в тези зиgoвe, които днес почти навякьде не съществуват, са се намирали вратите и прозорците на помещенията.
На около половин километър западно от манастира, в местността „Катакомбите", се намират останките на друг малък скален обект. Той е изсечен в две нива, долното от които е било жилищно, а горното представлявало костница, съставена от мортуален параклис и костохранилище с изсечени в пода му пет гробници.
За разлика от Ивановските скални манастири, животът в Аладжа манастир е продължил, изглежда, с някои прекъсвания чак go XVIII век, но през повечето време само като отшелническо жилище.
И в трите църкви на Аладжа манастир има следи от стенописи. В най-голямата (централна) църква те дори са в два слоя, което говори, че тя е била преписвана. В олтарната част, където е имало сложно изсечен в скалата престол с балдахин, личат фрагменти от дрехите на фигурите на литургистите, нимбове и характерни червени ленти (рамки) отделящи изображенията.
В главната църква е имало дървен иконостас, за който съдим no издълбаните в скалите гнезда за гредите от неговата конструкция.
Най-добре запазена е стенописната декорация в малкия параклис на най-горния етаж на манастира. Той представлява правоъгълно помещение с апсида на изток и плосък таван. Всичките стени на интериора са били украсени със стенописи. В центъра на тавана, ограден с орнаментирана рамка, е нарисуван Христос Вседържител на трон. Медальонът с това изображение, който наподобява украсата на църковен купол се поддържа от четири фигури на ангели. Между тях са поместени полуфигурите на евангелистите. Надолу по отвесните стени (особено на южната) има запазени фрагменти от прави фигури на светци-монаси. Стиловите особености на тези изображения са характерни за живописта през XIV век, до когато тук е съществувал активен живот. Други обекти в сферата на изкуството от същестуването на манастира през Средновековието не са запазени.
Днес останките от комплекса на скалния манастир са експонирани като музей (филиал на Историко-археологическия музей в гр. Варна).
|
