Батулски ( Батулийски ) манастир
Батулският манастир се намира в централната част на Северна България, планинска пустош на 2,5 км югоизточно от с. Батулци и на десетина км от гр. Ябланица, Тетевенско, където някога се сливат централните пътища от София и Пловдив за Никопол и Ловеч. черквицата на манастира е била еднокорабна постройка с полукръгъл притвор. Дебелите 1.70 м. зидове, градени от ломени камъни и споени с бял хоросан, правят впечатление още на първите изследователи на старините. При разчистването на олтарната част са намерени фрески и дубровнишки монети. В старопечатния отдел на Народната библиотека - София се съхранява кондиката на Етрополския манастир, в която наред с имената на дарителите е записано и името на Батулския манастир. С името на манастира, разрушен през ХVІІ в. , са свързани топонимични следи: "Манастирски дол", "манастирски кичер", "мартиница", "манастирска бара" и др. Най-старата махала в селото се нарича Съботиновци (по старинното ноиченование на манастира), а отделни нейни жители също носят името Съботин. До тази махала се извисяват вековни букови гори "ваковското" навярно езиков спомен от вакъфски имоти, към които се е числял Батулският манастир. Трябва да се отбележи, че в северните склонове на Балкана, по източните разклонения, както и в предпланините му се намират повече от 20 манастира и манастирчета-параклиси, много от които имат място в културната ни история през вековете.