В полите на връх Черноглав, Западна Стара планина и недалеч от с. Раковица (на 15 км югозападно от Кула), се намира Раковишкият манастир "Св. Троица". Старината е отбелязана с възхита от миналият по тези места знаменит учен и пътешественик Феликс Каниц.
Разрушаван многократно и възстановяван, манастирът по чудо запазел старинната си църквица. Последното разрушение е извършено по времето на Осман Пазвантоглу (1758 - 1807 г.) . Възстановен през 1825 г., той става средище на редица революционни прояви - там се основава едно от първите училища за подготовка на учители, през 1848 г. се организират т. нар. Кюртовска буна, през 1849 г. - Войнушкото въстание, през 1850 г. Гърчинското въстание, когато било писано и писмото до руския император за помощ, и през 1856 г. - Тимошкото и моравското въстоние.
Малката стара църква е от кръстовидния тип църкв, с притвор ( закрит нартекс ), засводен цилиндрично напречно. Снабдена е с барабан и купал и в много отношения наподобява първоначалната (източната) Боянска църква. Според едни изследователи тя е от Х или ХІ в., а според други ХІІ - ХІІІ в. Възстановяването на този манастир се свързва с името на светогорския зограф - иконописец Пимен софийски.
Интересно е и украсата на манастирската църква. Огромна и разлята огнена река символизира ада. Извитото тяло на змията опасано от бяла лента, на която са изписани човешките грехове. Внушителната и страховита картина внушавала страх и въздържание, каквито са били и целите на религиозното възпитание. На стотиците въстаници, загинали в борбите за освобождението ни, е посветена новата голяма църква в двора на Раковишкия манастир.
автор проф. д-р ист. Георги Нешев
|
