Черепишки манастир "Успение Богородично"
 Възникването на Черепишката обител е свързано с историята на средновековния „Коритен град" съществувал в близката местност „Ритлите". Според легендата днешното си име манастирът получил от белеещите се кости на загиналите войни, останали след епична битка на цар Иван Шишман с османските нашественици (1396 г.).
В църковния историко-археологически музей в София се съхранява един типик на манастира, съставен около 1396 година, който показва, че той е бил разрушен по време на битката и възстановен наново веднага след това. Останките от средновековната му черква се намират под днешната. Следователно още от XIV век манастирът се е намирал все на същото място. За историята на черепишката обител през следващите два века засега не се знае нищо. В своята „История славяноболгарская"
през 1762 година Паисий Хилендарски отбелязал, че известният български художник Пимен Зографски „обновил Черепишкия манастир край река Искър, и тук и починал... В 1610 година".
Архитектурният тип на днешната съборна църква потвърждава, че тя наистина е била построена около края на XVI век. Това е еднокорабна, масивно засводена сграда с абсида, преливаща плавно към корпуса. Олтарният тракт е с канонично оформени протезис и диаконикон. Първоначално църквата е имала и притвор, който при някое от по-късните преустройства бил присъединен към пространството на наоса. По същото време са били разширени и прозорците. След тази реконсктрукция църквата е била презографисана от поп Иоаникий (може би тревненецьт Иоаникий поп Витанов). По стилови белези тази зография може да се отнесе към началото на XIX век. Чрез сондажи е установено, че под нея са съхранени части от старите стенописи, възможно рисувани от Св. Пимен Зографски преди 1610 година. Осмостранният купол на църквата бил вдигнат пре 1888 година, а днешният притвор датира от 1939 година.
В житието на „Св. Пимен", писано от черепишкия монах Памфилий, се отбелязва, че след като той обновил манастира, „събрал много братя, поставил им игумен и всичко устроил както в Зографския манастир". Нещо повече, още приживе той бил инициатор за развитието на книжовността, чийто шедьовър е известното „Черепишко четверо-евангелие" с позлатен обков, което било изработено в 1612 година от чипровчаните Никола и Павел. Известни са още няколко други книжовни паметници от манастира - Данаиловото евангелие от 1616 година, Панегрик от 1623 година, Апостол от 1630 година, дело на монаха Яков.
И през следващия XVIII век книжовната дейност продължила с неотслабваща активност. Познати са някои книги писани по това време в манастира - Типик от 1737 година, Анагност от 1745 година, известният „Маргарит" на Тодор Врачански от 1762 година и други.
В края на XVIII век кърджалийските набези за кратко обезлюдили Черепишкия манастир. През 1798 - 1799 година на два пъти Софроний Врачански идвал тук, за да дири убежище, но не намерил никого, защото монасите живеели из околните пещери. Едва към 1802 година животът в обителта бил отново възобновен от поп Торньо, който ремонтирал църквата и построил малка жилищна сграда северно от нея. Тя била съборена в 1929 година. През следващите десетилетия манастирът се замогнал и игумените му получили средства, за да развият бурна строителна деятелност. Повечето от днешните жилищни сгради били построени към 1836 година от игумена Йосиф. Но строителството подължили и следващите игумени.
Още през първата половина на века били обновени иконостаса и църковните мебели. По това време с дарение на богат турчин, чиято дъщеря получила изцеление в манастира,било построено т.нар. „Рашидово здание". Малко по-късно били изградени „Методиевото здание" и „Данаиловата сграда". В 1784 година йеромонах Епифаний построил двуетажна манастирска костница в скалите над манастирския двор. Нейният куполен мортуален параклис, посветен на „Св. Йоан Кръстител", бил осветен на 20 август 1888 г. от врачанския владика Константин. В 1908 година зографът Васил Илиев от Галичник изписалдаром купола и пространството на бившия притвор, присъединено към наоса на съборната църква.
Към края на XIX Век манастирът вече се развил в два двора -поклоннически и монашески. И през XIX век монасите от Черепишкия манастир продължили да работят за просвешението и освобождението на България. Манастирски училища Вече имало не само в самата обител, но и в метосите й. В съществуващия още от преди 1840 година Тетевенски метох, даскал Йото Кифалов въвел едни от първите учебни чинове из българските земи. А йеромонах Епифаний бил организатор и председател на местния Лютибродски революционен комитет, подготвящ Априлското въстание.
|
