Манастири
Бачковски манастир

Рилски манастир

Троянски манастир

Билински манастир

Черепишки манастир

Драгалевски манастир

Аладжа манастир

Дряновски манастир

Етрополски манастир

Гложенски манастир

Горноводенски манастир

Ивановските скални манастири

Килифаревски манастир

Капиновски манастир

Кремиковски манастир

Кукленски манастир

Лопушански манастир

Мъглижки манастир

Мулдавски манастир

Осеновлашки манастир

Плаковски манастир

Преображенски манастир

Роженски манастир

Самоковски метох

Соколски манастир

Сопотски метох

Струпецки ( Тържишки ) манастир

Устремски манастир

Земенски манастир

Араповски манастир

Батошевски манастир

Зографски манастир

Манастирът “Свети Архангел Михаил” в село Шума-софийско

Бобошевски манастир

Руенски манастир

Чирпански манастир

Гранички ( Гранишки , Границки ) манастир

Лозенски манастир

Шипченски манастир

Кокалянски манастир

Подгумерски манастир

Буховски манастир

Елешнински манастир

Сеславски манастир

Своденски манастир

Седем престола

Искрецки манастир

Ореховски ( Мрачки ) манастир

Клисурски манастир

Чипровски ( Касинец ) манастир

Бистрешки скален манастир Св. Иван Богослов (Св. Иван Пусти)

Карлуковски манастир

Раковишки манастир

Батулски ( Батулийски ) манастир

Арбанашки манастир Св. Никола

Арбанашки манастир Св. Богородица

Кабиленски манастир Рождество на Пресвета Богородица

Поморийски манастир “Св. Георги”

Чуриловският манастир Свети Георги ( Игуменски , Геговски манастир)

Разбоишки Манастир - Света Богородица

Горнобрезнишки манастир

Клисурски манастир

Изходен пункт за пешите почитатели на обителта е жп гара Берковица (за посетителите на Вършец, през село Спанчевци се стига за час).
Разрушен до основи от завоевателите през ХV в. разположеният в долината на р. Врещица, Клисурският манастир от векове носи името на Кирил и Методий. Възстановен през 1742 г. от обитателите на Берковския край, той отново само след няколко десетилетия, остава само с порутени зидове. 
Почитта към делото на славянските първоучители и будността на балканджиите към делото довела до поредното възстановяване и трагичния завършек, изпълнен за часове на 24 май 1862 г. Водените от берковския паша фанатизирани тълпи опожарили обителта като избили около 120 богомолци - мъже, жени, деца и старци, които били изгорени живи - заедно с монасите.
Обгоряла, но не изоставена, обителта дочакала тържественото си освещаване след цели пет години. Тази твърдина имала своите пазители дори в смутните и страшни дни на Априлското въстание. Останала без своя живопис, тя се гордеела с красивите дърворезби на иконостаса, изработена от самоковския майстор Стойчо Фандъков и със своите икони, всъщност неповторими художествени произведения на прочутия сограф Никола Образописов.



Коментари до момента

Developed by Любомир Бумбаров 2008

Обреден дом - Кюстендил Кюстендил - nablyudatel - информационен портал Занаяти и изкуство в България     Интима ЕООД директен
вносител на качествено италианско дамско бельо
    Дупница - Сватбена Агенция     Хотел Маринков - Китен     Revitol Acnezine – Номер 1 в продуктитe за лечение на акне     Мъжка бижутерия