Клисурски манастир
Изходен пункт за пешите почитатели на обителта е жп гара Берковица (за посетителите на Вършец, през село Спанчевци се стига за час). Разрушен до основи от завоевателите през ХV в. разположеният в долината на р. Врещица, Клисурският манастир от векове носи името на Кирил и Методий. Възстановен през 1742 г. от обитателите на Берковския край, той отново само след няколко десетилетия, остава само с порутени зидове.  Почитта към делото на славянските първоучители и будността на балканджиите към делото довела до поредното възстановяване и трагичния завършек, изпълнен за часове на 24 май 1862 г. Водените от берковския паша фанатизирани тълпи опожарили обителта като избили около 120 богомолци - мъже, жени, деца и старци, които били изгорени живи - заедно с монасите. Обгоряла, но не изоставена, обителта дочакала тържественото си освещаване след цели пет години. Тази твърдина имала своите пазители дори в смутните и страшни дни на Априлското въстание. Останала без своя живопис, тя се гордеела с красивите дърворезби на иконостаса, изработена от самоковския майстор Стойчо Фандъков и със своите икони, всъщност неповторими художествени произведения на прочутия сограф Никола Образописов.