Към групата на манастирите от Софийска област принадлежи и Сеславския манастир "Св. Никола", кацнал на един от оголените склонове на Стара планина. Предполага се, че в древността тук се е намирало тракийско укрепление със светилище, посветено на върховното тракийско божество. Вече под римска власт Софийското поле било защитено, освен от земния вал, но и от някои крепости. Една от тях, някогашната Сперла, се издигала на височината , на която в началото на ХVІ в. възниква самият манастир. Не бива да отминаваме обаче и разпространената легенда, диреща началото на старината в епохата преди падането ни под рабство. Това е легендата за болярина Сеслав, който идвайки от североизточните земи, прехвърлил планината, като издигнал тук крепост и манастир.
В историята на обителта се знаят опитите на манастирския игумен Пахомий да потвърди или отрече с разкопки в 1856 г. мълвата за древния укрепителен комплекс. Йеромонахът попаднал на подземни входове и дълбоки щерни за вода, които изоставили с течение на времето за радост на иманярите.
Някога старината е била обиколена с двукатни постройки, в които се намирали помещенията на живеещите тук, стите за нощуване на посетители, могелницата и стопанските сгради. Църквицата и прилежащите и сгради образували единен архитектурен ансамбъл. Сега сградите са рухнали, а стените на храма са изподраскани.Едва си различават иконописните портрети на Прохор Пчински, Гаврил лесновски, Йоаким Осоговски, Иларион Мъгленски, на мъчениците Георги Нови Софийски, Никола Софийски и други борещи се за народностна изява. Повредени са фреските, надписите правени някога с острие върху мазилката, както и голямата композиция "корен Еисеюв", представляваща родословното дърво на вехтозаветните патриарси.
Между сериозните повреди трябва да отбележим разкопаването на тунела, намиращ се във вътрешността на църквата. Сега той е изпълнен с пръст. Изпочупени са и каменните плачи с интересни украси, настлани около него. Изчезнали са старопечатните книги с приписки: апостолски деяния (1970), миней (1793), неозначената книга с приписки (1856) и петогласникът с приписки от ХVІІІ и ХVХ в., книжовни паметници, отбелязани в описите на манастриския инвентар.
Живопистта, за която се предполагаше, че е от ХVІІ в. и че е дело на един майстор, все още буди съмнение относно своя създател. Сходството и с тая тази на Елешнишкия манастир подсказва, че и двете произлизат от една школа. В това отношение не може да ни помогне и самия надпис на храма, написан по повод завършването на заграфията.
На Свети Никола в Софийско по думите на Иван Богданов, историческа, а не митическа личност - (архиепископ Николай Мирликийски) в Софийско са посветени седем манастира: Маловски, Пещерски, Сеславски, Кладнишки, Ребревски и Райловски .
автор проф. д-р ист. Георги Нешев
|
