Билински манастир "Св. Архангел Михаил"
 Според едно древно предание Билинският манастир бил основан от болярина Милутин, владетел на съседното село Ярославци, който измолил разрешение за това лично от Византийския император. Следователно, първите страници от историята на манастира би следвало да се търсят някъде през XI - XII Век - времето на византийското владичество върху тези български земи. Многобройните археологически останки из двора и около него показват, че през XIV век обителта вече е съществувала като голям укрепен манастир, стъпил върху стръмния скат над реката. Останки от средновековните му зидове има южно от черквата, а до жилищното крило се очертават основите на отбранителна кула.Сегашната съборна църква стъпва върху северната част на средновековната. Запазени са част от първоначалните й зидове, от които се вижда, че това е била кръстокупулна сграда с достигащи до пода протезисна и диакониконна ниши. Изглежда църквата не е имала изявена отвън абсида, а подобно на тази до Джанавар тепе (Варненско) и трите й олтарни дяла са оформени като фериди в дебелия над 1,5 м източен зид. Следите от още един, успореден на този зид, но на запад от него, показват мястото, където свършвал наоса и започвал притвора на първия храм.До съборната църква днес има чешма, която е каптирана под олтарното й пространство. Явно възникването на манастира е във връзка със свещен извор, почитан навярно още от езически времена. Може би с него по някакъв ритуален начин са свързани и близките до манастира „Русалимски побити камъни".Първото сведение за съществуването на Билинския манастир след османското нашествие е от 1587 година, когато отец Стефан е представлявал обителта в пратеничество на кюстендилския епископ в Русия. Както строителната структура, така и в стенописната украса на цьрквата на Билинския манастир „Св. Архангел Михаил" се открояват два етапа. По-ранната живопис се намира в по-старата, източна част на църквата. В по-новата западна част изписванията са по-късни. Живописта в източната част е по-примитивна като рисунка и пропорции. В олтарното пространство над апсидата е поместена долната част на композицията „Възнесение Христово" (групата на апостолите), а горната част (Христос в сияние) е на свода. В центъра на зоната над апсидата е разположен „Христос Убрус", фланкиран от по две фигури на ангели. В горната част на апсидата е разположено изображението на Св. Богородица „Ширая небес", от двете й страни - „Благовещение", а долу - фигурите на четирима литургисти от „Поклонение на жертвата". В най-източната част на зенита на свода е Христос от „Възнесението'", след него „Бог Саваот" и „Христос Вседържител" в ромбично сияние с фигурите на евангелистите, а най-накрая в медалион - патрона на храма „Св. Архангел Михаил". Надолу по северния и южния скат на свода са два симетрично разположени фриза от по 14 допоясни полу-фигури на пророци, а след тях по два реда - многофигурни сцени от „Празниците" и „Страданията" (общо 20). Всички надписи, придружаващи изображенията, са на български език. На южната стена в олтарното пространство има останки от силно изтрит стенописен поменик, а на южната стена - повреден портрет на ктиторка със забрадка на главата.По стиловите си особености живописта в източната част на църквата е близка към традициите от края на XVI и началото на XVII век. В западната част е работил по-сръчен художник, владеещ добре похватите на живописта от втората половина на XVII век. Наличието на стенна живопис от два периода, на останки от каменни релефи с християнска символика, на множество писмени документи, доказващи активното участие на манастира в различни просветни и родолюбиви събития говорят,че Билинският манастир е бил един ярък център в годините на робството и е играл значителна роля в духовния и културния живот на западнобългарските земи, но след Освобождението постепенно угаснал.
|
