Под Мургаш, на 3 км. северно о тс. Елешница, в тясна гориста долина на Манастирската река се намира Елешнинският манастир "Св. Богородица", наричан още "Пречиста" и "Яковищица". Във връзка с името на обителта заслужават внимание мислите на наш изследовател: "Твърде тачен в Софийско като опора на обездолените и обезправените е митическият образ на света Богородица. У нас култът към богородица е свързан, от една страна с дълбокото преклонение към майчинството, от друга - с почитта към мъртвите, одухотворяването на спомена за тях, което накрай довежда до идеята за възкресението". По този начин образът на Богородица прераства от символ на утешението към символ на надеждата..."
Трудно е да се опрдели с точност кога е строена манастирската църква - еднокорабна базилика. В днешния си вид тя е запечатала много поправки. Един датуван паметник, намерен в нея, насочва вниманието ни към края на ХV век. Мраморната плоча, поставена в настилката на храма, е с надпис от 1499 г. и съдържа името на някой си Йован бакал. Може би и оттогава е и оскъдния текст на един надпис, изписан над вратата върху западната стена на храма: " Изволением отца и поспешением сина и съвършением светаго духа, съзида се съи божествени храм и пописа се трудом и потащением титор бл ..." Краят е заличен и на замазаното място с по-различен шрифт е добавено: В 1820 егумень Даниил.
В подкрепа на предположението, че храмът е строен сравнително рано се явяват и запазените на места фрески. Цветовете са спокойни и меки, а евангелските сцени са предадени съразмерно, с характерната за ХV-ХVІІ в. стилизация.
Някои приписки от стари книги дават по-сигурни известия за съществуването на манастира. Това са два ръкописни минея, съхранени в Синодалната библиотека, упоменати в Описа на ръкописите на Е. Спространов. В една от приписките се съобщава, че книгата била купена от три жени от с. Враждебна и подарена на манастира Пречиста, наричаем Яковищица, в 1604 г. За другия миней се съобщава, че бил подарен от жител на Елешница на същия манастир Яковщица пак през 1604 г.
Приписка, открита от П. Мутафчиев в Елешнишкия манастир през 1915 г., позволи да се установи, че манастирът Яковщица не се е намирал при Етрополе, както твърди руският учен Сирку в 1901 г. , а че всъщност така се е наричал самият Елешнишки манастир. Ето текста на приписката в един печатан миней: " Манчо, Петър, Младен у манастир Елешнишки, зовом Якощица принови се при егумена Даниила еромонах и при Сенесиа монах и при попа Златкоте и аще кто имат изнесия ис тия манастир, да есть проклеть ..."
Със старото име Яковщица старината се среща и в няколко други приписки от ХVІІ - ХVІІІ в. Ръкописен миней, писан в Етрополския манастир Варовитец от "многогрешни Рафаил" в 1637 г., бил продаден от него за 575 (гроша) на манастира Яковщица, а двадесет години по-късно бил приложен "у храм светому кралю".
Днес името Яковщица носи малката планинска река, която се спуска от височината на Мургаш и извива недалеч от манастира.
От това средище на грамотни хора произлиза и псалтир, писан в ХVІ в. на хартия с полууставно писмо, българска редакция, съдържащ и проклятието на монах Харитония "триста и семнаесе отци" да се стоварят върху оня, който се изкуси "да посвои книгата".
Елешнишкият манастир със старинните си книжовни паметници разкрива жестоките изпитания от по-новата ни история - кърджалийските брожения и налети, преселванията на татари, черкези и кавказки пришълци след кримската колонизация. Оцелели ботеви четници намерили подслон в обителта през 1876 г. Отдушник на народни радости и изпитания средището се съхранило и в най-новата ни история.
автор проф. д-р ист. Георги Нешев
|
