Кокалянски манастир
Кокалянският манастир е скрит в романтичните извивки  на р. Искър  между София и Самоков. Ниговата история е тясно свързана с с тази на крепостта Урвич. Докато науката приема, че Никопол е мястото, където Иван Шишман е пленен и отведен в Пловдив, тукашните предания упорито търсят края му в околностите на Урвич. Легендата е родена и заради редовете, оставени от Паисий Хилендарски: " ... Тук търновските боляри се спрели в някои тесни места покрай р. Искър и по Витош планина ... в тези места се намират съкровища; хората криели през ония времена, закопавали поради страх от турците, после загинали и тяхното имане останало в земята". Сегашният Кокалянски манастир е построен на мястото на едновременшния - високо на югозапад от укрепеното Средобърдие, легендарната крепост Урвич. Последното подновяване на "Св. Архангел Михаил", най-вече на старата паянтова църква, строена през четиридесетте години на ХІХ век, станало през 1898 г. , по-точно сградата тогава е била осветена. Запазените легенди говорят за особеното благоволение на средновековните владетели към манастира. Упорито се споменават подарени ценности, свързани с имената на Симеон, Самуил и Страцимир с някакво "царска чаша", докато приписките по ръкопис от ХVІ в. споменават подарени "юнец и коза", "свещи", отдадена на манастира "своя куча". В приписка от 1645 г. се споменават софийските махали "Сунгур чаршия" и "Табахана". Изреждат се занаяти като такяджия (майстор на "такета" - шапчици за деца от басмен плат, подпълнени с малко памук, и от червено сукно - "подкапници" за мъже), бостанджия (градинар), тъкач, кожар и чубукчия. Научаваме имена и на други софийски махали "Чаих махала" и "Алагина махала", доказателство за неумиращата летописна традиция в тогавашните християнски средища. Срещат се обричания на пари - грошове, рупи, зола, пара, аспра (акче) и тимин. Дарявали на манастира платно и восък, жито подарявали в мяра- паница, полояк, четрак, осмак. С името на манастира се свързва и едно интересно евангелие от 1579 г., дело на "поп Ивана от Кратово", опитен рисувач с безпорни художествени дарби, преписал и украсил няколко ръкописа. В приписките към евангелието срещаме името на "Господина Матея ламбардия великаго" от "светие и виликие църкви Софии Сардакистееи", името на "последнии и мънши" между свещениците "поп Йоань". Съобщава се, че преписването станало в дните на благочестивия и христолюбив господар "кнеза Димитра".