Манастирът “Свети Архангел Михаил” в село Шума-софийско
 Все повече паметници на културата - войнишки, култови и юбилейни се рушат. В същото време средства за тяхното поддържане не се отпускат, или ако се отпускат, те са крайно недостатъчни за реконструкции. Един такъв пример е манастирът “Св. Архангел Михаил” в землището на село Шума, на 40 километра западно от столицата. Манастирът се намира в северното подножие на планината Чепън – Западна стара планина и в непосредствена близост до Лопушна /Рекето/-една от махалите на Шума. Манастирът отстои на 6 км от гр. Годеч и на около 1 км от с. Шума. Основан е през 11 век. Името на манастира е „Свети Арахангел Михаил“. Състои се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е малка, едноапсидна, еднокорабна. Възстановена е през 1863 г. В миналото манастирът е бил разрушен. Дейността му е възстановена през ХІХ век. В момента е постоянно действащ. Пътят до там от София води през Костинброд, село Бучин проход, лявата отбивка на кръстовището преди Петрохан – посока град Годеч, село Шума, веднага след селото има асфалтова отбивка в ляво, която води към Лопушна /Рекето/. В центъра, в дясно от автобусната спирка, покрай чешмата, има черен път, водещ надолу и на север към подножието на планината, където се намира манастира. Има ръчно направени указателни табели.
Шумският манастир “Свети Архангел Михаил”, наричан още “Лопушненски манастир” се намира в рамките на Софийската духовна околия. В средата на XIX в. е възобновен, благодарение на едно момче, което имало видение. Българите не му повярвали, но турците решили да проверят и като видели, че наистина има останки от стар манастир, разрешили възстановяването му. Днешния храм е построен върху основите на по-стар, значително по-голям от настоящия. Не е правено археологическо проучване. Строежа на храма е продължил от 1861 до 1863, през 1864 г. е осветен. Днес в манастира няма монаси. В двора са погребани мирски свещеници. Няма база за нощувка, в топло време има възможност за приготвяне на скара и храна навън.
Проблемите са от такова естество, че ако не се намери спонсор, ще бъдат разрушени безценни реликви от миналото. Големите подвизи и в монашеството, и в историята, се извършват от много силно вярващи и родолюбци хора. С тези думи ни посреща отец Иван, който живее в манастира “Св. Архангел Михаил” от 1997 г. и се готви да стане монах. Той има двама сина и една дъщеря, която е омъжена. Чакаше и синовете му да се оженят, и тогава да приеме монашеско пострижение. Преди отец Иван в манастира са живели двама божи хора - отец Сава и отец Прокопий. Последният е задигнал 200 лева от селяните, под предлог, че ще ги използва за манастира. Тук се е снимал и един български филм. Манастирът разполага със 60 декара земя. Отец Иван е продал апартамента си в столичния квартал “Красна поляна”, за да си купи сенокосачка и един малък трактор, с който да обработва земята. На 11 април 2001 г. в манастира е дошла комисия от Националния институт по паметници на културата /НИПК/ и са били установени необходимите ремонти. Казали са, че стенописите не са от национално значение и нямат особена художествена стойност и затова не са отпуснати средства за реставрация. Манастирът е определен като паметник от местно значение. Остава обаче един въпрос. Под настоящите стенописи е възможно да има по-стари пластове. Изследвания не са направени. Открити са основите на по-стар средновековен храм при ремонта на плочника пред църквата, но археологически изследвания отново не са направени.
Отец Иван е принуден да прави ремонтите сам с помощта на приятели и познати. От НИПК не му разрешават да строи зид от тухли до църквата в манастира, защото това нарушавало историческата естетика. /!/ Задължават го да издигне зида от камъни, в което няма нищо лошо, само че те са по-скъпи. Необходими са не идеи, а преди всичко средства, за да се запази този манастир, казва отец Иван по повод тези кабинетни решения. Той има намерение да построи помещения за гости, да раздели стопанската от църковната част, да изгради беседка до чешмата и да се построи параклис, който да вписва старата камбанария в горния южен край на манастирския двор. За всичко това са нужни пари. Търсено е било съдействие от големи фирми в София, но без резултат. При дарения за сиропиталища и хосписи - домове за възрастни хора, процентът е 50 % отчисления от данъците, докато при дарения за манастири и паметници стойността е значително по-ниска. Разбира се, че хората са по-важни от историческите паметници, но без памет, няма и народ. От тук са се появили и проблемите.
Зимно време отец Иван не пали печката в църквата, за да не се получава конденз. Когато обаче жените от селото идват те палят огън. От това стените се овлажняват и след това се напукват стенописите. На места около дограмите всеки момент могат да паднат. Направен е и дренаж на църквата, защото пролетно време вътре се е събирала вода - около 1 см. Над манастира, в планината, има друг - скален манастир от ХІІ век, който също се руши. Преди време отец Иван е намерил разпилени кости, може би на монаси от гробището, които вероятно са били изкопани от иманяри.
Съществуват стотици такива паметници, църкви и култови средища, които могат безследно да изчезнат в небитието, само защото нехайството на обществото ни набира скорост. От нас зависи да запазим паметта жива, защото големите подвизи на бъдещето, зависят от съхраненото минало.
автор: Венцислав Жеков
|
