МАНАСТИР „СВ. ГЕОРГИ ЗОГРАФ"
 Възникването на Атонската монашеска общност, обединяваща днес под единно ръководство (Агион кинотис) 20 манастира с техните многобройни скитове, килии и кавии, датира още от първото хилядолетие от новата ера. След VII -VIII век тук били издигнати манастири и скитове, в които обитавало различно по народност източноправославно монашество. Затова полуостровът е известен още под името „Света гора" (Айон Орос).
В 843 година атонските монаси имали вече толкова силно влияние в християнския свят, че били поканени да участват в Цариградския събор на царица Теодора за утвърждаване на иконопочитанието.
Българското присъствие в Атон е много старо и дори през периода XVI - XVII век голяма част от полуострова бил обитаван от български монаси. В 1845 година, илюстрирайки тези силни позиции, руският учен Порфирий Успенски, макар и преувеличено, посочва, че от 20-те манастира - 6 са били основани от българи, (Зограф, Григориат, Св. Павел, Ксиропотам, Ксенофонт и Кутломуш). До края на XIX век в Атон продължавали да са български няколко манастира и големи скитове, от които най-значими приноси в нашата история имат Хилендарският и Зографският манастири.
Според легендата основаването на Зографския манастир е дело на трима охридски българи - братята Мойсей, Арон и Иван Селима. Те се заселили в Атон през първата половина на X век и по-късно изградили свой манастир.Легендата разказва, че братята оставили дъска на мястото, което определили за строителство и на сутринта намерили върху нея изображението на „Св. Георги Победоносец". В памет на чудотворното самоизписване манастирът бил наречен „Св. Георги Зограф".
През цялото средновековие Зографският манастир е бил важно религиозно и книжовно средище. Той имал подкрепата на българските царе, от които получавал щедри дарения. Разцветът на манастира бил прекратен за известно време с изгарянето му на 10 октомври 1275 година от католишки рицари. При това нападение В укрепената кула, построена от цар Иван II Асен, изгорели живи 22 монаси и четирима миряни. По-късно те били канонизирани като светци - известните „26 зографски мъченици".
През следващия XIV век манастирът отново бил във възход, не без помощта на българските царе и боляри.
При окончателното завоюване на Атон от османските нашественици, манастирът успял да оцелее, но в 1500 г. бил опустошен при нападение на християнските родоски рицари. Първите no-значителни помощи за обновлението му след това дали молдовският воевода Стефан и неговият син Йоан Богдан, който В 1517 година станал дарител на новата отбранителна кула в зографското пристанище „Арсаната". Всъщност, това е една от няколкото запазени средновековни крепостни постройки на манастирския комплекс. Кулата е в няколко етажа и завършва с платформа със зъбери. Подобно на тези в Рилския манастир, последният й етаж е еркерно издаден чрез система от ломбардски аркатури. През XVI - XVII век към кулата бил пристроен цял многоетажен комплекс от стопански и жилищни корпуси, включително и кръстокуполният параклис „Св. Никола". Така „Арсантата" се превърнала в голям манастирски скит.
По това време манастирът вече доста се замогнал, както с приходи от собствените си имоти, така и от дарения от българските земи, Влахия, Молдова и дори Русия. Известни са не малко посещения на зографски монаси при руските императори, от които всеки път получавали големи помощи. Тези средства спомогнали през XVII - XVIII Век да започне работата по основното обновяване на манастира. Най-напред през 1683 г. била издигната т.нар. „Вехта махала", както се наричала източната част от южното манастирско крило. Това е триетажната сграда с килии, без особени архитектурни качества. През 1750 - 1758 година било построено голямото източно крило, започващо от „Старата махала" и завършващо до средновековния пирг. Тази 4-етажна сграда е известна под името „Банска махала", защото главен дарител за нейното построяване бил хаджи Вълчо от Банско. Целият външен зид на това крило представлява средновековна крепостна стена, запазена при югоизточния ъгъл на височина около 1 м над покрива, дори от части заедно със зъберите. Отвътре по цялата дължина на корпуса със смесена зидария е оформена фасада, с аркадни отвори във всеки етаж, зад които преминават чердаци. Няколко по-късни еркерни кьошка и пристроената в 1810 година часовникова кула оживяват тази добре изградена, но иначе скучна фасада. В това монашеско крило между килиите един под друг са изградени параклисите ,.Св. Димитър Мироточец", и „Рождество на св. Йоан Предтеча". Стенописите им са от 1868 и 1869 година. До часовниковата кула се намира параклисът „Св. Преображение Господне", изписан за втори път през 1869 година.
Няколко години по-късно в 1764 година, отново главно с дарение на хаджи Вълчо, В двора на манастира до средновековния съборен храм е била изградена втора църква „Св. Успение Богородично". Това е еднокуполна триконхална сграда от атонския тип с четири свободни опори. От запад има открита нартика с три калота в свода.
През 1801 година манастирското братство завършило градежа на нов, по-голям съборен храм на мястото на старата средновековна петкуполна църква.Новата съборна църква е величествена сграда с дължина 33,60 м и широчина 16,80 м. Тя е триконхална, атонски тип с един централен купол, два малки купола над протезиса и диаконикона и още пет калота. Има обширен петкуполен притвор с четири свободни опори и аркадна открита нартика, обграждаща корпуса му от запад и север. Изработването на иконостаса, църковните мебели и стенописната украса е продължило чак до 1843 година.
След затихването на борбата за независимост и репресиите, породена от гръцкото въстание в 1821 година, ново строителство в манастира било подхванато едва около 1860 - 1862 година, когато са изградени северозападните части с параклиса „26 зографски мъченици" и библиотеката. В 1893 година е бил завършен строежа на западното крило, което отчасти обгръща и по-южния фронт на застройката. Този 5 етажен корпус вгражда част от голямата обсидна трапезария, построена в 1726 година. Над нея била издигната голямата зимна църква „Св.св. Кирил и Методий", а в северозападната чупка -един под друг - параклисите „Св.св. Архангели Михаил и Гавраил" и „Св. Козма Зографски". Изписването им е завършило през 1896 година. През същата 1893 година са били обновени и северното манастирско крило с куполен параклис „Св. Възнесение Христово" и главната порта. В северозападния му ъгъл на мястото, където дотогава се намирали останките от „Михаиловата кула", в която изгорели 26-те зографски мъченици, бил изграден възпоменателен паметник.
Така манастирът получил днешния си монументален вид, който редом с много други градежи в Атон, представял най-доброто от българското строителство.
Огромна е ролята на Зографския манастир и за развитието на църковната живопис и дърворезба из българските земи. Известни са приносите на Пимен Зографски ,на Арсений, на Митрофан Зограф, на зографинът Дамаскин, който създал цяла школа, чиито най-изявени творци са били Никифор, Григорий. Митрофан от с. Галатище, по-късно Вениамин монах, Захарий Йеромонах, Макарий Йеромонах, Агапий, Павел Светогорец, Филип Зограф.
В почти всички зографски метоси, пръснати из България, още преди XIX век са функционирали килийни училища, кьдето манастирските таксидиоти поддържали знанието и българската книжовност.А в края на XIX век просветени зографски монаси са развили В манастира и неговата килия „Достойно ест" издателска дейност, вследствие на която се появили редица български богослужебни поучителни, житиеписни и пътеписни книги.
За богатството на манастирската библиотека говори фактът, че до средата на XIX век тя притежавала старобългарско глаголическо евангелие от XI - XII век (сега в публичната библиотека на Санкт Петербург). Има сведения за ценни ръкописи от XIII - XIV и XV век в Зограф, които впоследствие попадат в други колекции. Днес в манастирската библиотека се съхраняват илюстрираните с орнаментални мотиви и красиви заглавки ръкописи на кожен пергамент известните Радомиров псалтир, Драганов миней от XIII век, няколко четвероеВангелия от XIV век, молитвеника на патриарх Евтимий Търновски, богато илюстрираните четвероевангелия на поп Софроний - XV век, на дякон Симеон - 1567 година, на поп Йоан Кратовски от 1569 година, няколко царски поменика и др.
Две блестящи средновековни икони в църквата, самоизписали се по чудотворен начин, според легендата, са свързани с името на манастира Зограф (Художник). На първо място това е т.нар. Аравийска икона на „Св. Георги" от XII век. Тя е една от най-старите икони не само в Зограф, но и на Атон. Другата икона, известна под названието Фануилска икона на „Св. Георги" по стиловите си особености може да се отнесе към XIII - XIV век. Тя е изпълнена в най-добрите традиции на т.нар. Палеологовски стил.
Най-ранни творби на монументалната живопис, запазени в Зограф до днес, са стенописите в параклисите „Рождество на Св. Йоан Предтеча" от 1768 г.,”Св. Димитър Мироточец" и „Преображение Господне", приблизително от същото време.
Значителен дял от художественото наследство на манастира представляват произведенията на църковната резба. Иконостасът от XVIII век в старата църква „Успение Богородично" с позлатената си изящна резба увеличава пищността и тържествеността на храмовия интериор. За утвърдения стил на този вид изкуство през Н-та половина на XVIII век създават представа позлатените, полихромирани иконостаси в параклисите „Рождество на Йоан Предтеча", „Св. Димитър Мироточец" и „Преображение". В тях господства дълбоката резба, пищните барокови елементи и позлата. Връх на резбарското изкуство е огромният иконостас в главната църква с разиграни форми, покрити с дълбока, а на места и ажурна, позлатена и полихромирана резба.
Освен голямото количество ръкописни книги, документи, икони, стенописи и дърворезби в Зографския манастир се пазят и огромно количество разнообразни произведения на приложните изкуства и народните занаяти - обкови, мощехрани-телници, ритуални съдове (дискоси, чаши за причастия, кадилници), свещници, църковни одежди и принадлежности от скъпи тъкани и бродерии.
През всички векове на османското робство Зографският манастир продължавал да бъде опора на вяра, род и език не само с притегателната си сила на велика българска светиня, но и чрез многобройните си метоси из всички български краища. Тук и до днес се съхраняват стотици старобългарски ръкописи, тук са работели множество книжовници, като Патриарх Евтимий и Пимен Зографски, тук в 1762 година е била завършена паисиевска „История славяноболгарская". През XIX век дори се считало, че посещението на Света гора и Зограф е равно на малко хаджийство. Като че ли няма българско село, което да не е отбелязано в зографските поменници, поне с един човек, посетил светата обител.
|
