БАЧКОВСКИ МАНАСТИР „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"
 През 1083 година севастът и велик доместик на Запада, т. е. на Балканския полуостров, грузинецът Григорий Бакуриани направил крупно дарение в пари и имоти за изграждането на ма¬настир в теснината на р. Чая над Асеновград. Още при основаването му той изработил манастирски типик, посредством който искал не само да регламентира имотите и живота на монасите, но и да постави пречка пред овладяването на манастира от гръцкоезичното духовенство. В него е постановено, че манастирът е грузински и само писарят можел да бъде ромей (византиец). Този текст от типика явно не можел да бъде в угода на Константинополския патриарх и затова уставът бил утвърден директно от Ерусалимския патриарх.
Бакуриани загинал в битка с печенегите близо до Пловдив само три години no-късно, но волята му манастирът да бъде грузински се спазвала чак до края на XII век.
С годините той се утвърдил като значимо грузино-гръцко книжовно средище. Сред работещите тук книжовници бил и известният грузински философ-неоплатоник Йоан Петрици (1050- 11ЗОг.).
От първите сгради на манастира днес е съхранена Костницата.Тя е решена на два етажа, в долния е оформено костохранилище, а в горния - мортуален параклис. Четиринадесетте гробници, вкопани в пода на костохранилището показват, че Костницата е била изградена за нуждите само на семейството на Бакуриани.
В 1199 година Пловдивско и Средните Родопи били присъединени отново към Възродената от Асеновци българска държава.Изглежда, манастирът е преминал постепенно от грузински в български ръце през следващите десетилетия, но въпреки тoвa известно грузинско влияние в него просъществувало чак go XIV век.
Бачковският манастир останал в границите на Българската държава до 1364 година, когато османските войски завзели Пловдив и съседните му родопски крепости. След падането и на Търновград, В манастира вероятно бил заточен последният български патриарх и известен писател Евтимий.
През XV век манастирът бил опожарен от турците.Възраждането му започнало около 1600-та година с построяването на южното крило и нова съборна черква.
Разцветът на манастира продължил и през следващите векове. В (706 година французинът Пол Люка заварил в него над 100 монаси и изключително богата библиотека. В двора все още бил съхранен многоетажен пирг, датиращ без съмнение още от времето преди османското нашествие в България. През бойниците му надничали топове, а при върха му имало часовник.
В този си вид манастирът е просъществувал чак до началото на нашия век, когато рухнало западното крило, а в 1947 година изгорели и други негови части.През 1745 година манастирът преминал под юрисдикцията на Цариградския патриарх и подобно на други български манастири започнало постепенното му погърчване, въпреки че той е бил главното духовно средище за българското население от Пловдивско и централните Родопи..
През следващия XIX век манастирът бил толкова популярен в Тракия, че остарелите му средновековни корпуси се оказали недостатъчни за многобройните поклонници. Затова около 1833 година, малкият стопански двор, долепен отвън до южното крило, бил разширен и застроен сключено с двуетажни гостоприемници, в приземието на които имало обори, а в етажа гостни стаи. Сградите от този двор изгорели при пожар (1947), но през осемдесетте години били възстановени по проектите на арх. Никола Мушанов и арх. Златка Кирова.
За да осигури допълнително молитвено пространство за посетителите, игуменът йеромонах Анани - българин от Сливен, осъществил през 1834 и 1837 година строителството на нова, трета църква, разположена в поклонническия двор.
В Бачковския манастир се съхраняват много високохудожествени произведения на изкуството. Това са стенописи, дърворезби, икони и църковен инвентар. Костницата (гробищната църква) и уникалните стенописи в нея са запазени до днес от основаването на манастира. На долния етаж е съхранен надпис с името на художника-грузинец Йоан Иверопулец, изпълнил живописта. Реализирана в класическа средновековна фрескова техника и типичен византийски маниер, характерен за XI -XII в., тя се явява един от най-високо професионалните и изискани паметници на източноправославното църковно изкуство. В горния етаж, който е служил за гробищна църква, декорацията следва схемата на тогавашните църковни украси. В олтарната апсида е поместено едро изображение на Св. Богородица на трон с малкия Христос, фланкирана от два архангела. От двете й страни е „Причастието на апостолите". Следва редица изображения на светци, имитиращи окачени икони, мотив, който в последствие преминава в медалионен пояс. Най-долу са представени правите фигури на църковните отци и литургисти. Живописта по свода е разрушена. По стените са запазени останки от композиции на "Празниците" и други евангелски сюжети, между които и прави фигури на светци.
На долния етаж, където е костохранилището, са поместени изображения, свързани с представите за задгробния живот. В апсидата е нарисувана изразителна група "Леисис", а на западната стена композицията „Видението на пророк Иезекиил". По стените и свода на преддверието е разположена темата „Страшният съд". В зазиданите отвори на прозорците на северната стена, вероятно малко по-късно, са били нарисувани портретите на Григорий, Апасии и още две двойки ктитори-монаси.
През XIV век българският цар Иван Александър ремонтира костницата (главно преддверието на горния етаж), където в ниша на северната стена разполага свой ктиторски портрет.
Резбата е вид, който е използван широко в манастира. Това се потвърждава от дърворезбената подставка на една прес¬толна маса от XVI - XVII век. От XVII в. е дърворезбената структура на позлатения иконостас, царските двери в главната църква, изпълнени с голяма простота и изисканост.
През XVI и XVII век в Бачковския манастир били създадени множество уникални творби на приложното изкуство. Това са сребърната обкова на Евангелие от 1556 г., обков на Евангелие от 1636 г., Дискос от 1674 г., работен от майстор Пе¬тър от Чипровци, сребърна дарохранителница от 1637 година. Към богатата колекция от изящни метални предмети принадлежат Чаша за Водосвет от 1735 г., дарохранителница украсена с емайл, обков за иконата „Св. Богоридица" от XVIII век, множество наръкавници, палици и други атрибути на тържествените одежди, украсени с шевици от сърма.
През 1838-40 г. младият Захарий Зограф от Самоков изписва новопостроената църква „Св. Никола" в южния двор на манастира. Още в тази ранна творба на талантливия художник се проявяват някои характерни черти на неговото творчество - свеж оптимистичен колорит, остро социално и народностна чувствителност. В откритата нартика той създава и първия си автопортрет, заедно с игумена Матей и проигумена Ананий. В следващата 1841 г. той украсява със стенописи преддверието на църквата „Св. Архангели" където рисува сцени от „Чудесата на светите Архангели", „Притчите" и др.
Около средата на 1846 г. художникът Алекси Атанасов украсил част от фасадите на манастирските сгради със сцени от Празниците, фигури на апостолите и др. (сега унищожени). Най-вероятно той е автор на голямата панорамна композиция „Посрещане на гости за манастирския празник"', изпълнена на фасадата над входа на трапезарията. В нея художникът разгръща вярна топографска картина на местността, архитектурата на манастира с неговите църкви и всички околни подробности - параклиси, чешми, градини, лозя, пътеки u организираното празнично шествие npeg манастира.
В 1846 г. е изпълнена и стенописната украса на църквата „Св. Архангели". Без това да е доказано, някои предполагат, че автор на тези стенописи е художника Моско Одринчанин, който през 1850 г. е изписал наоса на съборната църква, закривайки стенописите от 1643 година.
Така процесът за създаване на значими произведения на архитектурата и изкуството в Бачковския манастир не прекъснал нито за миг през вековете.
|
