БАТОШЕВСКИ МАНАСТИР „СВ. БОГОРОДИЦА"
 Върху отломък от каменна плоча, открита в с. Батошево, е отбелязано: „(Аз...) по милост Божия патриарх на всички българи (в... година) на моето архиерейство, с Божия помощ изсякох гората в тази пустиня и съградих (този) храм... на името на Пресвета Богородица Маторска (и на името) на евангелиста Йоан Богослов и призовах великия (цар Михаил I Асен), син на великия цар Асен, а внук на цар Асен Стари, и на това място съградих този манастир, не само това, но повелих... да бъде (назован) царски манастир. И цар Михаил като прие с любов навеки този манастир и дари на този манастир село... Бобошево и рибарите В него..."
Останките от този първи манастир, издигнат по времето на цар Михаил I Асен (1246 - 1256), били открити и частично разкопани северно от днешната обител. Установено е, че това бил укрепен манастир, възникнал вероятно върху руините на римски кастел.
И този манастир, както и тези в Търново, е бил разрушен при османското нашествие. Но за разлика от тях възобновяването му се е забавило няколко века. Едва в 1809 година монахът Исай се заселил близо до старите руини. Постепен¬но той придобил авторитет като духовен пастир на околните села и колиби. Това му помогнало през 30-те години да събере средства за изграждането на манастира. Подготовката за новото строителство започнало в 1835 година с дейното участие на Макарий Троянски.
Новият съборен храм „Св. Богородица", издигнат вероятно на мястото на паянтова временна църквица, бил изграден в периода между 21 май и 1 ноември 1836 година. Негов автор е много известният за времето си майстор Константин от гр. Пещера, който преди това създал редица крупни църковни постройки, последните от които - църквата „Св. Параскева" в гр. Троян и съборния храм на Троянския манастир, завършени в 1835 година.
Две години след приключването на основното строителство, са пристроени и откритата нартика от западната страна и балдахиновия портик над северния вход. Сградата е елегантна, с впечатляващ силует u хармонични пропорции, моделировката на външните стени е пластична. Основен украсен елемент са плитки аркирани ниши, обвързани в единна система от едър, но добре оразмерен кобиличен корниз. Допълнителен украсен пласт представляват каменно-пластичните изображения на архангели, хора, риби и птици. Куполите на църквата са едно изящно, възрожденско по дух творение, със заоблени ъгли. Навсякъде линията е мека и плавна, раздвижена, но единна в своето въздействие. Корпусите са украсени с многобройни каменни пластики. Може да се твърди, че тази манастирска църква е едно забележително произведение на възрожденското строително изкуство.
Паралелно с изграждането на съборната църква били построени и основните жилищни крила, обграждащи двора от из¬ток, север и запад. Те били двуетажни паянтови постройки с широки чердаци и кьошкове. Монашеските килии са двуделни, поради необщежителния устав на клира.
Още от тридесетте години обновеният манастир се превърнал в просветно средище. Основаното по това време манастирско училище е възпитало множество народни будители. След 1847 година в него се учел Бачо Киро. Тук се образовал и Матей Преображенски, а към 1875 година манастирът бил организационно средище и за революционните дейци на Севлиевския комитет. Затова при потушаването на Априлското въстание, на 9 май 1876 година банда от черкези го обградила и подпалила. При пожара изгорели северният и западният корпус, както и западното кубе на църквата. За щастие паднал проливен дъжд, който ограничил размерите на унищожението. Изгорените корпуси били възстановени още през 1878 година върху старите основи, вероятно и в предишната си функционална схема и етажност.
В 1869 г. по Времето на игумена Севастиян започнало украсяването на църквата със стенописи. По неизвестни причини то не било завършено. Схемата и съдържанието на стенописите са повлияни от украсата на църквата в близкия Троянски манастир. На западната стена отвън е разгърната обширната тема „Страшният съд". В страничните колони са поместени сцени от „Апокалипсиса". В нишата над западния вход е образът на Св. Богородица. Тук е и възспоменателният надпис за изписването на нартиката при игуменството на Севастиян. В купола на портика от север е изобразен „Бог Саваот" със сцени от Шестоднева, а встрани е повторена любимата тема на Захарий Зограф „Колелото на живота". През 1860 - 1868 г. са изписани централният купол, нишите на прозоречните отвори и част от олтарното пространство, като са указани имената на ктиторите.
Забележителна творба на възрожденското ни изкуство е дърворезбеният иконостас дело на Никола Матеев и синът му Йонко Марангозчията от Ново село, Троянско. Композиционно той е разработен въз основата на богата растителна орнаментация, В която са акцентирани дванадесет пана със сюжети от Шестоднева. Завършен е в началото на 40-те години. Иконостасът има традиционна архитектонична композиция от 12 вертикални колони, между които са поместени иконите „Св. Георги", Св. Никола", „Св. Арх. Михаил", „Св. Богородица", „Христос Вседържител", „Йоан Предтеча", „Успение Богоро¬дично", „Св. Димитър на кон", работени от двама майстори, най-вероятно тревненци. Особено се налагат пищните царски двери. Долните табли на иконостаса представят релефни сюжети от „Шестоднева". Виртуозно изрязаните подиконни табла, кръжилата и колонките, обити от разцъфнали растения, са населени от птици. Архитравът на тази условна фасада се състои от резбован фриз (лозница) и два реда икони с изображения на „Празниците" и „Апостолите". Стилът на резбата на батошевския иконостас е от най-добрите постижения на новоселските резбари от средата па XIX век.
Батошевският манастир способствал по време на Възраждането за поощрение таланта на местните художници и резбари.
|
