АРАПОВСКИ МАНАСТИР „СВ. НЕДЕЛЯ"
 Араповският манастир е възникнал около водите на древно аязмо близо до асеновградското село Златовръх (наричано в миналото Арапово) през XIX век. Той е един от последните, новоосновани манастири преди Освобождението. Строителството на съвременния манастир започнало около 1856 г., в разцвета на Българското национално възраждане. Затова при изграждането му не са били щадени средства, за постигане на строително и художествено майсторство.
За строителството, както на жилищните и стопанските сгради,така и на съборния храм „Св. Неделя" е бил поканен видният юговски първомайстор Стою. Той приел за прототип на новото строителство съборната църква на Горноводенския манастир, издигната няколко години преди това.
Съборната църква на Араповския манастир била завършена през 1859 година. Тя е от атонския кръстокуполен, триконхален тип с четири свободни опори. Външният обем на съборната църква е малко по-нисък от необходимото. Това усещане се допълва и от силуета на сплескания тромав купол, изграден от Николай Евров през 1930 година, след като при земетресението от 1928 г. оригиналният обем се е срутил. Липсата на добро усещане за вертикална пластика на обемите отзвучава и в общото решение на нартекса. Той е много снижен, което се подчерта¬ва и от трискатното, ниско прихлупило го покритие. За разлика от църквата в Горноводенския манастир, тук страничните входове водят към наоса, Вместо в нартекса. Те са маркирани с балдахинови портици, украсени с кобилични фронтони. Живописно въздействие притежават и детелинообразните прозорци върху конхите и фронтоните на наоса.
В миналото сградите на манастира са обграждали дворното пространство от четирите страни, като само югоизточният ъгъл оставал незастроен. За съжаление, корпусите откъм север и изток, увредени при земетресението от 1928 година, днес вече не съществуват и е запазен само външният им зид с голямата порта, извеждаща към аязмото.
Манастирските сгради са били построени в два етапа. Първоначално към 1856 - 1859 година бил издигнат един П-образен в план корпус, обграждащ църквата от изток, запад и север. Днес от него е оцеляла само западната двуетажна страна с монашески килии пред които, зад масивни сводести аркади, преминават чердаци. В 1929 година пред тях била издигната камбанария.По-късно в югозападния ъгъл на двора било пристроено второ Р-образно крило със самостоятелен вход. служещо за гостоприемница. То е било възстановено в 1935 година, след сериозни повреди от земетресение. Няколко други допълнителни пристроявания и надстройки са превърнали двете крила в живописно раздвижен ансамбъл.
Някъде през 60-те години на XIX век в манастирския двор, южно от църквата, е била издигната и една пластично раздвижена триетажна жилищна кула, която преданието свързва с легендарния български хайдутин Ангел войвода, намирал често пъти убежище в манастира.
През следващото десетилетие (1870 г.) е построен великолепният параклис над аязмото пред северната манастирска порта. Това е еднокорабна сграда с абсида и масивен цилиндричен свод, откриваща пространството на наоса от север и юг през широки пробиви. пред които има балдахини. В центъра на южния от тях се намира и самото аязмо. Като архитектурно решение сградата е уникална за нашите земи. Прецизният градеж и високохудожественият й архитектурен образ носят творческия почерк на юговци. Най-вероятният й автор е първомайсторът Стою.
Обособяването и укрепването на Араповския манастир са свързани със засилените народностни тенденции сред българското население в околността, като отпор на гръцките влияния в църковната институция. Това е видно от стенописите на построената през 1859 и украсена със стенописи през 1864 г. църква „Св. Неделя".
Наред с традиционните за всеки храм сюжети и житието на патрона на църквата „СВ. Неделя" тук се намират житийни цикли на „Св. Йоан Кръстител" и ма „Св. Параскева". Особено голямо значение за издигане на националното самочувствие на българското население има поместването на подробно житие на Св. Иван Рилски, в което е видно преди всичко чисто историческия момент на срещата му с българския цар Петър. Десет сцени от стенописите са посветени на духовната и просветителска дейност на светите братя Кирил и Методий.Историческите сюжети са наситени с любопитни етнографски детайли.В първия регистър на южната и западната страна са фигурите на българските светци и патриарси : Евтимий и Йоаким Търновски , Теофилакт, Марко,Св.Иван Рилски , Иларион Мъгленски, Онуфрий Габровски и др.
С активната художествена дейност на творците Димитър и Захари Зограф от Самоков,Кръстю Захариев от Трявна, Алекси Атанасов от Асеновград и Георги Данчов от Чирпан,манастирите в Южна България през първата половина и средата на XIX век възраждат народностните тенденции в монументалната живопис.
|
