Рилски манастир "Рождество Богородично"
 През втората половина на X век на Балканския полуостров просперирали много религиозни учения. Появило се Богомилството, засилило се влиянието на еретически секти, нарастнал броя на отшелниците. Всичко това допринесло за формирането на няколко крупни манастира, най-значимият между които е Рилският манастир, носещ името на отшелника и свещенослужител Свети Иван Рилски.
Изграждането на Рилския манастир започнало в 946 г. още преди смъртта на Св. Иван Рилски. Счита се, че първите му сгради са се намирали източно от сегашните корпуси, близо до пещерата на отшелника. Преизграждането му на мястото, където се намира днес, датира от XIII - XIV век.
След падането на София под османска власт в 1385 Рилският манастир успял да оцелее, поради това, че останал във владенията на Кюстендилския деспот Константин, васален поданик на Султана. Нещо повече, предишните му привилегии били потвърдени с фермани още по уремето на Баязид I и Мохамед 1. Към средата на XV уек обаче, уследствие на непрекъснати разбойнически нападения манастирът постепенно запустял. Въпреки това, повечето от сградите му оцелели. Четвърт век по-късно, към 1460 година, замонашилите се в манастира синове на Крупнишкия епископ Яков - Йоасаф, Давид u Теофан, ги върнали към нов живот. Те съумяли да получат разрешение и пренесли мощите на Св. Иван Рилски от Търноврад в манастира, с което отново издигнали престижа му.
Обликът на късносредновековния Рилски манастир е познат от няколко гравюри от края на XVIII и началото на XIX век. От тях се вижда, че той е бил застроен сключено с дву- и триетажни жилищни крила, чиито масивни външни зидове били укрепени с пиластри, подобно на архитектониката на Хрельовата кула. В два от ъглите на манастира е имало каменни кули с куполни параклиси в последния етаж, носени от конзоли, свързани помежду си с арки. Куполен параклис или може би зимна църква е била вграден и в последния етаж на противоположното крило. Всички тези масивни пластично раздвижени средновековни елементи на манастира показват,че синовете на Яков са заварили големи съхранени части от Хрельовите градежи. В този си вид манастирът просъществувал чак go края на XVIII век. През всичките тези векове новото строителство било крайно ограничено не само поради забраните, но и поради големите финансови затруднения на манастирския клир.
През 1816 г. започнали най-сериозните градежи по обновяването на манастира.През първия етап на строителството (1816 и 1817 г.) майстор Алекси от с. Рила изградил северния ъгъл на околовръстната застройка. През следващите 1818 go 1819 г. била построена останалата част от крилото - от магерницата до южния ъгъл на манастира. В него се намирали и двата входа на манастира - Самоковският и Дупнишкият. Надписът върху вратата на воденицата показва, че клирът е имал намерение да преизгради целия манастир. Но през 1817 г. се наложило да бъде заплатен откуп на разбойници в размер на 125 000 гроша, което вероятно осуетило тези намерения. Когато обаче отново били събрани средства за следващите градежи, на 13 януари 1833 г., избухнал стихиен пожар, който нанесъл огромни щети на манастира. Това нещастие било възприето от целия български народ като национална трагедия. Затова от всички краища започнали да пристигат парични средства и майстори (над 3000 души) за възстановяването на пострадалите сгради. И те били обновени само за една година.
При възобновяването на манастира след пожара, бил издигнат и четвърти етаж на северозападното крило, където се намирали най-богато украсените с дърворезба и стенописи гостни стаи. В новия четвърти етаж били изградени още два куполни параклиса ,с които общия им брой станал четири - „Св. ИВан Богослов", „Св. св. Сава и Симеон", „Св. Йоан Предтеча" и „Св. Св. Архангел Михаил и Гавраил".
През следващата година било започнато и строителството на Рилската съборна църква – с внушителен архитектурен образ,интерпорално оформление и украса. Работата по нейното създаване продължило 23 години (1837 - 1860 г.) от различни български и няколко македоновлашки строители, резбари и художници, между които изпъкват имената на Захарий Зограф, Димитър Зограф, Иван Николов, Коста Вальов, Станислав Доспевски, Симеон Молеров, Петър Гарка и Атанас Теладур.
Паралелно с довършителните работи по църквата, между 1846 и 1848 г. радомирският първомайстор Миленко изградил нов жилищен корпус, в който освен богато украсени килии се намирали трапезарията, игуменарницата, болницата, съдохранителницата, библиотеката.
Преизграждането на манастирския комплекс през Възраждането било белязано не само с тези най-представителни строежи. В различни години между края на XVII век и началото на XIX век били градени и редица други негови подобекти извън цитаделата на манастира - Костницата (1794 - 1795), скитът „Св. Лука" (XVIII - XIX Век), черквата към т.нар. „Стара постница" (1746 г, пристроена в 1820 г.), метохът „Пчелино" (XVIII и XIX Век), новите сгради в „Орлица" (XIX Век), метоха в гр. Рила (XIX век), Беклемето (XIX Век), фурната до Самоковската порта (1866) и др.
Произведенията на изкуството и писмеността в Рилския манастир датират още от X - XI век. Затова говорят намерените глаголически листа на пергамент от XI век. В архива и библиотеката на манастира се пазят документи и ръкописи от XII - XVIII век. Това са две евангелия-апракоси от XIII век; ръкопис на „Паренезиса" на Ефрем Сирин; „Лествицата"; препис на повеста „Варлаам и Йоасаф"; „Тактикона" на Никои Черногореца; „Четвероевнгелие" - все от XIV век. Особен интерес представлява Сборникът със служби и жития на Св. ИВан Рилски, „Псалтир" от XV век u двата големи сборника „Адрианти" (1473 г.), както и „Големият Панегирик" (1479 г.), писан от ръката на Владислав Граматик. От XV - XVI w. са „Панегирикът", писан в 1483 г. в самия манастир от монаха Мардарии, „Минеите" от 1487 на монах Давид, „Прологът" и „Минеите" от йеромонах Спиридон с жития на български светци. Важни ръкописи в манастирската библиотека са „Патеричния сборник" от Петър Зограф, двете евангелия: Сучавското (1529 г.) и Крупнишкото, подвързано с обковка от софийския златар Матей в 1577 е., преписи на служебника на поп Йоан Кратовски и поп Йоан от София. Много са ръкописите от XVII -XVIII век - триоди, дамаскини, требници и др. Някои от тях са илюстрирани. Особено се отличава Дамаскинът от XVIII век - уникален образец на илюстрирана книга от този късен период.
Голямо историческо значение имат Грамотата на цар Иван Шишман от 1378 г., няколко турски султански фермана от XV и XVI в., надписът от вградени тухли в южната стена на средновековната кула от 1335 г., поетичният панегирически надпис върху надгробната плоча на Хрельо от 1342 г., договорът за сътрудничество между Рилския манастир и руския манастир „Св. Панталеймон" на Света гора - Атон от 1466, грамотите на руския цар Иван IV - Горзни и др,а стенописите в Хрельовата кула са една от най-качествените творби на изкуството от XIV век в България.
Стенописната украса на храма, възлизаща на много стотици кв. метра площ, обединила усилията на най-ярките художници от това време: Димитър Зограф u брат му Захари Зограф от Самоков, Димитър Молеров от Банско и много техни помощници. В 1863 година друг самоковски художник Никола Образописов изписал църквата „Св. св. Петър и Павел" в метоха „Орлица". За всички тези църкви били създадени красиви дърворезбени иконостаси и десетки разнообразни икони, разкриващи възможностите на своите автори и преди всичко техните общи нови възрожденски виждания.
Рилският манастирски комплекс е дело на българския строителен и художествен гений от неговия най-творчески период - Възрожденския. Той представлява една уникална съкровищница на народния дух и съзидателен талант на българските творци.
|
