ЗЕМЕНСКИ МАНАСТИР „СВ. ЙОАН БОГОСЛОВ"
 В извивките на Земенския пролом на река Струма още по времето на Първото Българско царство процъфтявало укрепеното българско търговско и занаятчийско средище „Землянград". От това време датира и старинният Земенски манастир "Св. Йоан Богослов", стъпил върху една височина над левия бряг на реката.
В хилядолетната история на манастира били записани не един погром - от времето на битките на Кракра с византийците, през Сръбските опустошения от 1189 година до набезите на османлиите. През всички тях, обаче, като по чудо преминал почти непокътнат до наши дни белокаменният кръсто-куполен съборен храм. В миналото въз основа на фреските в него се считаше, че той датира от XIV век. По-късно Никола Мавродинов уклончиво ги датира към XI - XII век. Тази датировка, като че ли беше потвърдена и от откритите през седемдесетте години останки от по-стари стенописи. По същото време, обаче, бяха разчистени и някои фрагменти от още постара живописна украса с геометрични орнаменти.
И ако паралелно с това откритие се вгледаме в прецизния каменен градеж, във фасадната пластика и някои архитектурни детайли, не може да не стигнем до заключение, че нейната архитектоника е свързана с времето на Първото Българско царство. Фасадната композиция почива върху системи от по три двустъпални нисши от всяка страна, средната от които доминира над страничните. Явно над тези no-извисени ниши е имало фронтони, подчертаващи и в покрива кръстовидния, почти квадратен план и дообогатяващи силуета.
През 1334 година владетелят на отцепилото се от България Велбъждско княжество, деспот Деян, дарил средства за нова зография.
Изглежда, че през първите десетилетия на XIX век манастирът е бил обновен от местните българи. Именно тогава църквата получила директен вход от двора към олтара. Сложната му композиция, макар и с примитивна орнаментика, говори, че новото време за манастира е дошло.
Към средата на века било изградено и голямото жилищно крило, което в една богата планова схема съвместява монашеските килии с огромните одаи за гости.По това време манастирът се е превърнал вече не само в религиозно и културно, а и в революцонно средище. В навечерието на Априлското въстание родолюбивият игумен Михаил организирал чета, с която смятал да подкрепи въстанието, за което заплатил с живота си.
След Освобождението единственото ново, което е било добавено към манастирската застройка, е била хубавата малка камбанария в двора до жилищното крило.
В пространствата на диаконикна и проскомидията на църквата отвътре са запазени части от стенописи, които по стилово-маниерните си особености не могат да бъдат по-късни от XII в. Сюжетите на разкритите фрагменти, изпълнени във фрескова техника, в маниера на т.н. „Комниновски стил" трудно могат да се разгадаят, но в тимпана на диаконикона ясно се очертава сюжетът „Отхвърляне даровете на Йоаким и Анна", а в протезиса останки от изображенията на царска особа (вероятно Давид или Соломон).
Вторият период в съществуването на манастирската църква се явява нейното обновяване в горната й част и повторното й изписване със стенописи. Това може да се установи точно по възспоменателния надпис, оставен от деспот Деян и ктиторския портрет на неговата фамилия, запазени на южната стена на църквата. Като се изхожда от титлата „деспот", с която бил представен Деян в надписа, а титла той е получил между 1356 и 1360 а., то стенописите могат да датират точно от началото на втората половина на XIV век. В нишата над входа бил изобразен допоясно фамилния и църковен патрон „Св. Йоан Богослов". Вътре стенописите следват класическата схема на украса, утвърдена през XIV век. Изпълнението им се отличава с твърде архаичен маниер - схематичност на формите и детайлите, твърдост на контурите. Подобни почеркови, типологични колоритни и палеографски белези (за надписите) се срешат в църквата Таксиархи митрополия в средновековния Костур от 1359-60 година, което говори, може би, за майстори от едно и също ателие. В статичните традиционни изображения по свода и волтарната част художникът е следвал утвърдените концепции. В някои многофигурни композиции прозирало отстъпление от каноничните норми, като например включването на битовия мотив на „изковаване на пироните" в Разпятието. В долната част, наред с полуфигурите на светци-войни, апостоли и други, е поместено едно от най-ранните изображения на българския светец Иван Рилски. Пояснителните надписи на стенописите са на български език и изписани вертикално по стар маниер.
Стенописите от началото на втората половина на XIV век в църквата „Св. Йоан Богослов" в Земенския манастир обогатяват и разнообразяват панорамата на църковната монументална живопис В България от този период.
За съжаление, в тази многовековна светиня на българската народност, не са се запазили паметници на изкуството от други периоди през които тя е устояла, освен от XIX век. В манастира, който престава да бъде действаща обител през първата половина на миналия век, има запазени детайли от иконостас и икони от XIX век. Днес манастирът с реставрираните си сгради и стенописи в църквата изпълнява музейни функции.
|
