УСТРЕМСКИ МАНАСТИР „СВ. ТРОИЦА"
 Манастирът е известен още noд името Вакъфски, както се е наричало близкото Тополовградско село Устрем до началото на нашия век. Това е най-големият запазен манастир в Странджанско-Сакарския край.
Предполага се, че манастирът „Св. Троица" е бил основан преди османското нашествие на Балканите, защото се споменава в турски документи от началото на XV век. По някакъв начин той успял да оцелее и дори да запази част от земите си, въпреки че землището на с. Устрем било превърнато във вакъфски имот.
Изглежда патрони на манастира при основаването му са били светите апостоли Петър и Павел, защото късно средновековната църквица, вградена отчасти в днешния храм, е носела тяхното име.
Непосредствено до обителта има скална кавия известна под името „Вехтата черква", с останки от стара живопис, което пък свързва възникването на манастира с някой от известните анахорети на XIV век, населявали не една пещера из Странджа и Сакар. За сега нищо повече не се знае за историята на Устремския манастир до втората половина на XVIII век. По това време из тези места се подвизавал известният сливенски борец за свобода Христо Воевода. Той покровителствал манастира и дори впроследствие се замонашил в него под името Хрисант. Първоначално той обитавал скалната килия, а впоследствие, когато се издигнал в сан до игумен, съумял да привлече средства за обновлението на обителта. Изглежда за това спомогнал и прославеният байрактар в четата на Индже войвода - Кара Колю, който често пъти намирал убежище тук. Заради Христо воевода и Кара Колю местното население познава манастира още под името „Хайдушки".
Хрисант починал през 1813 година и бил погребан до съборната манастирска църква. И днес обителта пази каменното му надгробие.
От първия етап на новото изграждане на манастира в края на XVIII век сега са запазени едноетажния хранителен блок и част от монашеските килии до главната порта. Счита се, че оттогава датира и каменната чешма в двора.
Най-голямата строителна деятелност в преизграждането на манастира обаче, се разгърнала през 30-те години на XIX век, след опожаряването му по време на Руско-туската война от 1828- 1829 г.
В 1836 година била завършена новата голяма съборна черква "Св. Троица", която включва части и от зидовете на стария еднокорабен храм "Св.св. апостоли Петър и Павел".
Това е характерната за тези краища трикорабна псевдобазилика без притвор. По-особено решение е двуредовото осветление на наоса, постигнато с комбинация от широки и тесни прозорци. Интерес представлява нейният иконостас с пластични резбени елементи и три реда възрожденски икони. Център в него са царските двери с красива пластична резба. В църквата отделно се пазят възрожденски икони, интересен сребърен потир от 1779 г. и старопечатни книги.
Откритата дървена нартика със зарешетъчени отбори, датира от по-късните десетилетия на XIX век. По това време манастирският двор бил обиколен откъм останалите свободни страни с двуетажни корпуси за монасите и поклонниците. Впоследствие крилата от север и изток на църквата са били разрушени. В наши дни е започната работа по тяхното възстановяване, но за сега е издигнато само северното с главната порта и малък куполен параклис над нея. Архитектурата на тази сграда се вписва добре в ансамбъла.
|
