СТРУПЕЦКИ МАНАСТИР „СВ. ИЛИЯ"
 Този манастир, известен още под името "Тържишки", заради старо съседно тържище, което според предание било възникнало още по времето на второто българско царство. В една летописна бележка се съобщава, че манастирът бил опожарен по време на османското нашествие.
Най-старата сграда, съхранена днес в манастира, е съборната му църква. Счита се, че тя е била построена най-рано през XVI век, но нейният план стои толкова близко до тези на църквите при Калотина и Беренде, че е напълно възможно тази датировка да бъде изтеглена с два века назад във времето. Още повече, че няма никакви данни за функционирането на манастира през годините от разрушаването му чак дo XIX век. Това е еднокорабна сграда (5,0 х 7,5 м) с масивен цилиндричен свод. Светият престол е оформен в самата абсида, която е запълнена със зидария до ниво 90 см. Причината манастирът да не бъде възстановен след разрушаването му в края на XIV век е в следствие на това, че всичките му земи, включително и тези върху които се намира, са били превърнати в имоти, предоставени на завоевателите. До 1850 година земята под него е била владение на фамилията Карамустафа от с. Роман. Помни се, че до двадесетте години църквата е служела за тяхна конюшня. Според манастирската летопис възстановяването на манастира след толкова векове на запустение, започнало в 1824 година. Врачанинът Димитраки хаджи Тошин наел работници нощем да поправят и препокрият порутения покрив. Той съумял да привлече към делото си Врачанския митрополит Доситей, който положил много усилия да освободи земите на стария манастир. Изглежда през 1827 година е успял да получи съгласие от Карамустафови и местния аянин да възстанови манастира, защото през тази година тук дошъл от Гложенския манастир ловчалията йеромонах Паисий и била изградена жилищна сграда, южно от църквата. Не е известно дали още по това време обновената обител е била предоставена на Черепишкия манастир за негов метох или това е станало малко по-късно. Но в началото на 50-те години, по времето на родолюбивия ловчански митрополит Иларион, това било вече факт и то несъмнено е оказало силен подтик за разгръщането на сериозни строителни работи. В 1851 година по времето на игумена Паисий със съдействието на черепишкия монах Йосиф от с. Боженица, започнало изграждането на нов жилищен корпус. Средствата били събрани от „боголюбивите граждани" на Ловеч и околните села. Главен майстор бил Витьо от известното дюлгерско село Брусен. След няколко по-кратки или по-дълги прекъсвания сградата била завършена през 1857 година. Това е една от най-красивите и добре устроени утилитарни манастирски постройки от XIX век. С пълно право Витьо е отбелязан в паметния надпис в чердаците с титлата „Архитект". Сградата е триетажна с дължина около 55 метра. В приземието й се намират хранителния блок и други стопански помещения, а в следващите два етажа -18 монашески килии, гостни стаи, игуменарница и земна църква, посветена на „Св. пророк Илия".
Дърводелската и резбарската обработка на колоните, парапетите и дограмата е изпълнена артистично. Детайлът е фин и чист
През 1862 година била издигната, южно от съборната църква, голяма красива каменна чешма с четири чучура. Украсена е с каменни релефи в духа на северозападно-българските народни традиции. Релефите са на змия, преследваща птица, гущер, ламя, бухал, сокол, дива котка - тоест персонажи пазители и покровители. Още древните славяни са считали, че гущерите и змиите са охранявали изворите.
Както главният Черепишки манастир, така и Струпецкият се превърнали в духовно и революционно средище. Тук с малко прекъсване между 1859 и 1868 година е живял и работил книжовникът Дамаскин Хилендарец и неведнъж са намирали убежище революционерите Васил Левски, Никола Обретенов, Мито Анков.
Започналата през 80-те години на миналото столетие консервация и реставрация на стенописите в старата цьрква на Струпецкия манастир позволили да се изяви цялостно схемата, тематиката и художествените качества на нейната живопис. Тяхната схема съвпада с репертоара и традицията на разполагане на изображенията в подобните еднокорабни засводени църкви в България през XV - XVI век. В източната част на свода е разположен Христос в кръгово сияние от композицията „Възнесение Христово", долната част на която е на източната стена, под свода. В центъра на свода доминира изображението на „Христос Вседържител" и на „Христос по-стар от дните", а в западния край - горната част от сцената „Преображение". В апсидата е поместена традиционната полуфигура на Св. Богородица „Ширшая небес", а под нея „Поклонение на жертвата". На триумфалната арка от двете страни на апсидата е „Благовещение", изпод него сцените „Жертва Авраамова" и „Во гробу плотски".
Върху северната и южната стени са изобразени многофигурни композиции на „Празниците", а под тях „Страданията Христови". На западната стена над входа е традиционното „Успение Богородично", долу вляво и вдясно са фигурите на „Св. Архангел Михаил", като пазител на дверите на храма и „Св.св.Константин и Елена". На северната и южната стени в първия регистър преобладават правите фигури на светци-воини.
Живописта в църквата на Струпецкия манастир е изпълнена в традиционния маниер на поствизантийското изкуство с линеарно-декоративна стилизация на формата, в която преобладава уверената графична линия. В стегнатата композиция на групите участва и пейзажа с архитектурни кулиси. Явно тук е работил опитен майстор. Стенописите в храма "Св. Пророк Илия" са пример на прехода в стила на изкуството на XVI в. към по илюстративната и издребнена живопис на XVII век.
През 1935-1936 година игуменът йеромонах Симеон Ковачев е поставил нов иконостас в зимната църква "Св. пророк Илия" и сам е нарисувал иконите за него. По същото време той изместил светия престол от абсидата му в центъра на олтарното пространство, за да улесни богослужението.
|
