СОПОТСКИ МЕТОХ „ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"
 Девическият манастир „Въведение Пресветая Богородици" в Сопот е възникнал през XVII век до малък градски параклис. Основан като градски метох на Сопотския мъжки манастир „Св. Спас", той през всички векове на османското робство е бил негов авантпост за поддържане на вярата, книжовността и революционния пламък на сопотчани.
Параклисът, превърнат в съборен храм на метоха, е запазен, макар и с доста преустройства, последните от които датират от края на миналия век. Това е еднокорабна постройка без абсида. Светата трапеза е залепена директно към източния зид. Няма никакви ниши. При някое от по-късните преустройства, навярно още през XVI - XVII век е бил зографисан. По-късно обаче фреските били замазани. Съхранен е и апостолският ред от съвременния на зографията иконостас, изписан върху общ дълъг фриз, с примитивна дърворезба около отделните изображения.
Най-старата сграда в метоха, след параклиса, която е и най-интересната в архитектурно отношение от целия ансамбъл, е жилищното крило, построено в 1664 - 1665 година. Това е двуетажна сграда с отлични пропорции и функционалност на разпределенията. В приземието й се намира хранителният блок, чиято трапезария е с абсида. Всяка от монашеските килии, разположени по двойки в двата етажа, има собствено кухненско помещение така нар. „ашевия". Галерията и чердака на втория етаж са просторни с няколко кьошка, осигурявали някога места за ръчна работа. Архитектурният детайл, предимно дърводелска и резбарска изработка, е много артистичен. Върху живописния фон на тези чердаци и високия каменен зид се вият ластарите на една тристагодишна лоза.
През 1832 година в двора на метоха между фурната и хранителния блок била изградена каменна чешма, украсена с вградени колонки, пластични ниши и увенчана от елегантен кобиличен фронтон. Форма и орнамент, точни пропорции, чист детайл - всичко при нея е в съзвучие с емоционалния заряд на възрожденската артистичност.
Пак през XIX век пред метоха е бил оформен и трети двор, в който била построена голямата енорийска църква „Св.св. Апостоли Петър и Павел", а по-късно клисарница и голямо класно училище.
Църквата „Св.св. Апостоли Петър и Павел" е голяма трикорабна псевдобазилика с живописна вълнообразна емпория, обграждаща наоса от трите страни. Откритата нартика, вмъкната под нея от запад, е свързана с пространството на двора чрез добре пропорционирана аркада. Каменоделската изработка на градежните квадри и архитектурно-склупторните детайли е много прецизна. Фасадните плоскости са пластично разчленени с двустъпални слепи аркади. Западният фронтон повтаря вълнообразно ритъма над тях в една игрива линия с неповторимо въздействие. Тази църква, която е била построена през 1846 година от големия брациговски първомайстор Никола Христов Троянов (1775 - 1862), е една от най-големите и най-красиви църковни сгради по българските земи. За съжаление по време на опожаряването на града през 1877 година, нейните дърводелски елементи, иконостаса и мебелите са изгорели. Но още през 1879 година са били възстановени със средства,получени от Русия.
В църквата днес има скромен иконостас с два реда икони -царски ред (долу) и апостолски ред (горе). По стените има следи от късна примитивна живопис. Всичко това е създадено след големите разрушения по време на Освободителната война. В църквата отделно се пазят няколко ценни икони, сред които е Храмовата икона от 1823 година.
Голямата известност на Сопотския девически метох се дължи на Иван Вазов, който в романа си „Под игото" разкрива прекрасните възвишени образи на игуменката хаджи Ровоама и нейната послушница Рада Госпожина, дала живота си за свободата на България. Зад тези литературни героини, обаче, се крият реални образи и събития. По източния зид на съборната черква и днес се намира гробът на монахинята Христина, която не само дълго време укривала в метоха апостола Васил Левски, но и дейно участвала в организирането на съзаклятието. В страшните дни на 1877 година, тя заплатила за своя патриотизъм с живота си. Турците подпалили метоха, но за щастие пожарът не успял да погълне много от сградите. Изгорели са само северните части от застройката на монашеския двор, които в днешния си вид датират главно от края на XIX началото на XX век.
|
