СОКОЛСКИ МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"
 Според местните хора манастирът „Св. Богородица" е получил прозвището си „Соколски" заради многото соколи, обитавали някога процепите на скалните стени в околността. Няколко плитки пещери в долния край на днешната обител, преди столетия са приютявали и анахорети. Затова в 1833 година монасите Йосиф и Агапий от Троянския манастир, намерили усамотение именно тук в една от пещерите на древната скална обител. Така било положено началото на нов манастир, който много скоро се превърнал в най-голямото религиозно средище в Габровско.
Още с идването си двамата монаси издигнали пред входа на пещерата малък дъсчен параклис, стъпил може би дори върху останките от по-стара църква. Но на него било съдено да просъществува само няколко месеца и още на следващата 1834 година със средствата и труда на балканджиите от Етъра и Нова махала бил изграден нов триконхален храм. Сградата е
изградена в отлични пропорции, с прецизна каменоделска техника. Абсидите са оформени със слепи аркатури, познати ни от няколко съвременни църкви. Много добре е оразмерена и аркадната открита нартика , която стъпва върху елегантни колони. Без съмнение това е първата от няколкото големи манастирски църкви, които майстор Константин е изградил през 30-те години в средния дял на Стара планина.
Паралелно със строителството на църквата било издигнато малко монашеско крило, разположено върху платото над скалната тераса.
В тази сграда още при завършването й било открито килийно училище , в което по-късно учителствал народният будител Неофит Бозвели. През 1860 година над голямата пещера зад черквата бил издигнат мортуален параклис. Така пещерата и параклиса оформили двуетажна костница. Едновременно с Костницата била изградена оградата към скалния отвес. Със своята вълнообразна корона, виеща се над елегантни сводови пробиви, тя представлява едно от големите архитектурни постижения на българското Възраждане. Вероятно Костницата и оградата са дело на дряновския строител Никола Фичев. Безспорно е че през 1868 година той издигнал в двора на манастира известната Соколска чешма. Тя има внушителни размери - 5,40 м височина заедно с кръста и диаметър на покрива - 3,60 м. Вълнообразните линии, които почти не спират в равна плоскост, създават богата гама от сенки, полусенки и светлини, с които творбата като че ли оживява. Пластичните каменни соколи, изваяни в ъглите на чешмата са символи на обесените от турците две години по-рано българи от четата на капитан дядо Никола.
По време на Априлското въстание в манастира отново звънтяло оръжие. Тук се събрала четата на габровци, начело с войводата Цанко Дюстабанов, тук била положена клетвата и от тук тръгнали двеста и двадесетте момци, обрекли себе си на България.
През Руско-турската Освободителна война манастирската управа предоставила част от сградите за лазарет на руската армия.
Едноетажната гостоприемница до най-старото монашеско крило е била построена след Освобождението, в 1890 година.
В началото на XX век стихиен пожар унищожил почти целия основен жилищен корпус на манастира. По-късно, той бил възстановен въз основа на стари снимки почти в автентичния му вид.Преданията говорят, че манастирът е съществувал още през Средновековието, но днешния си облик е получил в периода на Възраждането.
Наред с архитектурните достойнства на сградите на Соколския манастир, в него са съхранени и редица паметници на художествения синтез с архитектурата.
В 1862 г. интериорът на църквата „Успение Богородично" бил изпълнен със стенописи. Имената на техните автори поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка се четат във възспоменателния надпис над входа. Живописта в купола представя Христос Вседържител с Божествената (небесната) литургия. Между прозорците на барабана са поместени прави фигури на пророци. Надолу стенописите са силно повредени и само на отделни участъци могат да се определят изобразените сюжети. В конхата на южния певник е запазено изображение на Христос Емануил, а долу - фигури на светци-войни и славянските просветители Св.св. Кирил и Методий. На западната стена, от двете страни на входа са фигурите на архангелите Михаил и Гавриил, Св. Онуфрий Велики и Св. Онуфрий Габровски. В западната част на южната стена на наоса е изобразена „Лествицата", а нагоре по свода в два реда -12 сцени от Празниците и Страданията Христови, от които се разпознават: "Тайната Вечеря", "Измиване на нозете", "Пилат си измива ръцете", "Бичуването на Христос"," Разпятие Христово", "Оплакването на Христос" и "Възкресение Христово". Стенописите в цялата източна (олтарна) част са обновени през 1935 година.
Разнообразната тематика на стенописите и иконите, дело на много художници, говори че Соколският манастир през Възраждането е бил привлекателено място за приложението на тяхното изкуство.
|
