САМОКОВСКИ МЕТОХ „СВ. БОГОРОДИЦА"
 В тежките години на османското иго, когато нямало сигурност и за мъжете, в монашеския живот почти не останало място за жени. Дребните девически манастири, доколкото ги е имало по време на българската държава, опустели. Към XVII век обаче, в условията на постепенно възраждаща се българска народност, започнали да се появяват първите нови девически клирове. Само в населените места зад високите зидове на метосите е можело да съществува известна безопасност, а икономическата подкрепа на по-имотните и големи манастири осигурявала съществуването им. За всичко това монахините се отблагодарявали с ръкоделен труд в полза на манастира- покровител.
Тази част от историята на българското монашество е и история на Самоковския девически метох „Покров пресветая Богородици".
В края на метежния XVIII век, около 1772 година дълбоко религиозната самоковчанка баба Фота подарила на Рилския манастир собствената си къща и в нея основала малобройно девическо монашеско общежитие. Още в първите десетилетия на XIX век метохът започнал да се разраства. Постепенно към първата сграда били присъединени нови съседски къщи, дарени от благочестиви християни. През 1837 - 1839 година била издигната и внушителна трикорабна съборна църква. Метохът бил обграден с висок зид. Западно от църквата монахините издигнали магерница. Появили се и други стопански и жилищни крила. Така комплексът от случайно разположени по старата улична структура сгради, постепенно придобил манастирски облик.
Човешките мащаби на жилищните крила илюстрират развитието на жилищната архитектура на границата между късното българско средновековие и Възраждането. Старите сгради претърпели известни реконструкции, осигуряващи нормален живот за един необщежитиен клир, повтарящ начина на живот на патронния Рилски манастир. През втората половина на XIX век метохът наброявал вече почти сто монахини и послушници, живеещи по каноните на оформения, по подобие на Рилския типик, устав от 1872 година.
Това бурно развитие на метоха в лоното на творческия и икономически активен живот на Самоков, обяснява защо в метоха бил изграден съборен храм с внушителни пропорции и пластична архитектоника на вътрешния обем. Наосът му е трикорабен, разделен от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три авсиди - едно от първите подобни представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От Запад има аркадна открита нартика ,върху която ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластична двойно огъваща се линия на парапета.
По своята архитектура тази църква има много по-близки паралели с творчеството на севернобългарските строителни школи от Трявна и Дряново, отколкото със Самоковската. Този храм изглежда е бил повлиян от творчеството или дори може да е дело на тревненския първомайстор, видния "Архитектон" от тридесетте години на XIX век - Димитър Сергьов.
Но ако в архитектурата на църквата откриваме творчески черти от Мизия, то позлатените резби на иконостаса, балдахина над светия престол и други църковни мебели, са били дело без съмнение на самоковски майстори. Стилизираните растителни мотиви и зооморфни типажи са носители на инвенции от европейски стил „Ампир" в съчетанието им с традиционните български форми. Резбата е ажурна и на места композиционно доста сложна с преплитащи се в орнаментиката птици, грифони, фигури на ангели и др. Особено виртуозно били изработени иконостасните царски двери.
|
