РОЖЕНСКИ МАНАСТИР „РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО"
 Няма точни данни за основаването на Роженския манастир. Според някои публикации той бил основан в 1220 година от деспота (управителя) на Родопската област и племенник на цар Калоян (1197 - 1207) Алексий Слав. Но това е грешка, породена от невярното тълкувание на една грамота, издадена от деспота във връзка с основаването на един друг манастир, посветен на „Богородица Спилеотиса", издигнат върху скалите над самия град Мелник.
Една преписка от XIII век в богато украсен с миниатюри гръцки ръкопис, съобщава, че той е принадлежал на манастира „Св. Богородица" над Мелник. Ако и тук не става въпрос за този, основан от Алексий Слав, може да се счита, че това е най-ранното сведение за Роженския манастир.
Анализът на периодите в градежа на съборната църква обаче, дава основание да се приеме, че тя наистина първоначално
е била построена през XII - XIII век.
По време на османското нашествие манастирът най-вероятно е бил опожарен, но скоро след това отново възстановен. В 1551 година игуменът Козма отбелязал в един свой ръкопис, че е написан в манастира „Богородица Розинотиса" (т.е. „Роженска").
Съборната църква,която в днешния си вид е триабсидна псевдобазилика с нартекс, била възстановена върху старите си зидове още през XV век. Вероятно тя е включвала и доста големи съхранени части и от стените на първоначалния храм. Във феридата над западната врата има изображение на Исус Христос Вседьржител, заобиколен от апостолите с изписана годината 1597. От XVI век датират и най-ранните запазени стенописи в притвора. По стилово маниерните си особености към XVI век се отнасят и запазените стенописни фрагменти от украсата на трапезарията. По неизвестни причини в края на XVII или началото на XVIII век покритието на църквата рухнало и било заменено с плосък полихромиран дървен таван.
Реконструкцията, живописването и обзавеждането на манастирската съборна църква започнали през 1598 тодина и продължили три десетилетия.През 1611 година, според надпис вдясно от входната врата, била изписана външната южна стена, където е разположена сцената „Страшният съд" и „Лествицата". От 1715 година датират витражите по източните прозории.
Стенописите в притвора върху по-стария живописен пласт били започнати от зографите Теохар и Никола в 1727 година. Пет години по-късно в 1732 г. северната част на притвора била преградена с параклис, посветен на „Св.св. Безсребърници Козма и Дамян". Начело на клира по това време стоял игуменът Анастасий. През същата 1732 година с ктиторство на тогавашния настоятел господин Дукас Халтас било завършено и цялостното вътрешно оформление на наоса - стенописи, дърворезбени иконостаси, църковна мебел.
Украсата на църквата „Рождество Богородично" в Роженския манастир е пример на мащабен стенописен ансамбъл с изключително богата и широка тематична програма, както в олтарната част, така и в наоса. Тук са застъпени пространни цикли на „Празниците", "Страданията", „Чудесата Христови", а така също на „Акатист Богородичен".
По своя стил и почерк иконите на иконостаса са дело на художниците, рисували стенописите в наоса и параклиса. Те носят чертите на представителността на изкуството в един богат манастир.
В Роженския манастир се съхранява богата колекция от икони извън култова употреба, датиращи от XVI дo XIX век. Сред тях особено се отличава иконата "Св. Богородица Пътеводителка" (XVI в.) от иконостаса на параклиса. В манастирската колекция има великолепни образци на църковна утвар - кръстове, обкови, свещници, кадилници и пр,.
В патриаршески сигилий от 1761 година се посочва, че по това време Роженският манастир е бил метох на атонския манастир Ивирон. Това обяснява защо голяма част от стенописите u резбите са носители на светогорските художествени традиции.
По време на това широкомащабно обновяване на манастира в 1597 година била изградена и двуетажната костница на изток извън манастирския двор. Мортуалният й параклис бил изографисан в 1662 година по времето на игумена Теодосий. Стенописите й са посветени на "Св. Йоан Предтеча". Костницата била изградена от ломен камък с дървени сантрачи. И в двете нива имало притвори, свързани помежду си посредством отвор с капак в пода.
Жилищните корпуси на манастира датират от два периода. Монашеското крило, което обгражда църквата от изток, юг и запад е двуетажна сграда с чердаци, което е било построено най-вероятно още при първото възстановяване на манастира през XV век. В него се намирали хранителният блок, избите, игуменарницата и монашески килии с огнища. Входната порта се отбранявала с машикула - едно крепостно съоръжение, подтвърждавашо древността на тази сграда. Монашеската трапезария, вградена на втория етаж, била с абсида. През XVI - XVII век тя била реконструирана и изписана в духа на атонските художествени традиции.
Второто, триетажно жилищно крило, било построено през XVIII век със спомоществувателството на мелнишките еснафи. Това била манастирската гостоприемница. В приземието й се намирали обори, а на етажите - големи гостни стаи, някои от които имали огнища. Върху покрива в източния край на този корпус през XIX век била изградена малка живописна камбанария. Откъм двора това жилищно крило се разкрива с раздвижена система от чердаци, кьоижове и водници. Една великолепна дървена плетеница, увенчана от белите аркади на камбанарията. Това е една от най-хубавите манастирски сгради по българските земи.
В края на XVIII и началото на следващия Век южният дял от олтарното пространство на съборната църква бил преграден във втори параклис, обърнат към наоса с т.нар. „Малък роженски иконостас". Резбата на този иконостас е финна, на места ажурна. С естествения благороден цвят на дървесината тя въздейства като вълшебна светосенъчна дантела.
През втората половина на същия XIX век Роженският манастир, независимо от това, че останал едно от малкото островчета на гръкоманщината, се превърнал и в убежище на революционните ни дейци от тези краища. По-късно той често пъти е приютявал и войводите на ВМРО. До него бил погребан легендарният български войвода Яне Сандански.
|
