ПРЕОБРАЖЕНСКИ МАНАСТИР „СВ. ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ"
 Според едно старо монашеско предание Преображенският манастир бил основан през XI век, като метох на атонския Ватопедски манастир. Обаче истинският му разцвет датира от времето на цар Иван Александър, когато неговата съпруга царица Теодора го обдарила богато за това често този манастир е наричан „Сарин манастир". Той получил големи дарения и от цар Иван Шишман.
Преображенският манастир играл важна роля в духовния и културен живот на престолния Търновград, но и той, както и столицата на България бил опожарен и разграбен през 1393 година.
Останките от средновековния манастир се намират на около половин километър южно от днешния. При проучвания са открити отломки от архитектурни елементи, керамични и стенописни фрагменти. Въпреки разрухата през всички векове на турското робство местните хора продължавали ежегодно да се събират тук на празника "Свето Преображение" за празничен водосвет.
Проведените през последните години археологически разкопки разкриха средновековна двуделна църква (наос и притвор), която е била укрепена с мощни контрафорси- обстоятелство,показващо че манастирът още тогава е бил подложен на свличане. Това навярно наложило неговото напускане и преместване.
Не е известно кога точно е бил възобновен монашеският живот в сегашния манастир. В стария търновски църковен кодекс под годината 1763 има опис на по-ценните църковни книги и утвари, които манастирът притежавал по това време. Между тях фигурира и едно „Българско сребърно евангелие".
По време на кърджалийските нашествия манастирът бил разграбен и може би дори е запустял за няколко години. Във всеки случай в 1825 година той е функционирал и имал натрупани големи задължения. Петко Славейков отбелязва, че „манастира „Св. Преображение", когато отец Зотик дошъл в Търново (1821), бил съсипан и на запустяване."
Следователно, когато през октомври 1825 година търновският владика Иларион назначил йеромонах Зотик за игумен, той е дошъл в стария манастир и оттук предприел всички действия за издигането му на ново, по-достъпно място, до църквата на негов средновековен скит. Това е било порутена църква със същите размери като днешната. В нея е имало фрески, между които и ктиторски портрет на цар Иван Шишман. Така истинският разцвет на манастира настъпил едва след 20-те години на миналия век, когато игумен станал дошлият тук от Рилския манастир йеромонах Зосим, известен под името отец Зотик. Той съумял бързо да обедини монаси и миряни около идеята за възвръщане прежната слава на Преображенския манастир. Първата сграда, която била обновена няколко години пo-късно, е съборният храм. Той бил преизграден върху старите основи „в същата дължина, ширина, височина и простор на старото положение, без да се направи нито една педя, нито един пръст повече", както нареждала тургата.
Църквата е забележителна не със своята архитектура, а с великолепната си живописна украса и резбения иконостас.Фреските, както в интериора, така и по фасадните повьрхности, дело на големия български възрожденски живописец от Самоков Захарий Зограф, били изписани по времето на игумена Серафим в периода между 1848 - 1849 година. По същото време била започната и работата по дърворезбения иконостас, който някои автори считат за дело на Никола Фичев.
За авторството на Захари Зограф говори специалният надпис над западния вход на женското отделение и автопортрета, който художникът е нарисувал на западната стена в същото помещение. Стенописите носят аромата, както на личния маниер на Захарий Зограф, така и на оформените възрожденски патриотични възгледи в неговото творчество. В апсидата на храма той е изобразил "Св.Богородица Ширшая небес", „Причастие на апостолите" и „Поклонение на жертвата". В центъра на купола - „Христос Вседържител", а около него „Небесната литургия", полуфигурите на апостолите и четиримата литургисти с техните символи. В двете странични конхи горе са поместени многофигурни композиции на „Празниците", а в долния регистър - фигурите на светците -войни и преподобни, сред които е Св. Иван Рилски.
В наоса на църквата се намира резбован и позлатен иконостас с богати барокови форми. По-голямата част от иконостасните икони са дело също на Захарий Зограф: „Архангел Михаил", „Св. Богородица", „Христос Вседържител". „Йоан Предтеча и Преображение" (с подпис на 3. Зограф и дата 1851 г.). Останалите манастирски корпуси са били изградени предимно от Никола Фичев в периода между 1848 и 1867 година.
В края на XIX век манастирът бил застроен сключено около три двора - стопански вляво от главния вход, поклоннически - южно от съборната черква и монашески - северно от нея.
Особено красива била източната гостоприемница, построена от Никола Фичев около 1860-61 година, която сега е разрушена. От свличане пострадала и манастирската камбанария-часовник, вградена в западната гостоприемница. Построена в 1870 година, тя била едно от най-артистичните творения на Никола Фичев. В нея имало 750-килограмова камбана, дарена от цар Александър II, в знак на благодарност към манастира, където монасите устроили военен лазарет по време на Руско-турската освободителна война.
Архитектурата на жилищните корпуси е живописна и пластична. Отвън каменните зидове от субструкцията и подземните етажи е разчленена с живописни слепи арки. Кьошковете, еркерите и чердаците са раздвижени в пространството. В източната гостоприемница има дърворезбени тавани и колонки.
Още по времето на отец Зотик манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера в 1835 година до Априлското въстание в 1876 година, тук се събирали пътищата на много революционни дейци - Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон. Оттук е тръгнал по народните дела на България вдъхновеният сподвижник на Васил Левски - отец Матей Преображенски. А и самият Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира.
|
