ПЛАКОВСКИ МАНАСТИР „СВ. ИЛИЯ"
 Според преданието Плаковският манастир „Св. Илия" е бил основан с голямата помощ на цар Иван II Асен. Първоначално той се намирал в местността „Балъклии" на Еленския Балкан, южно от днешната обител. В първите десетилетия на нашия век там все още съществувала малка старинна църквичка. На сегашното си място е бил изместен през втората половина на XIII век.
Разрушен по време на османското нашествие в Търновско през 1393 година, той отново бил възобновен към 1450 година. Манастирът бил нападан и опожаряван неведнъж след това - през 1595, 1706 , 1784, 1835 и 1842 година.
Първоначалната църква е била няколкократно ремонтирана и преустроявана. Един от последните й по-сериозни ремонти датира от 1643 г. Според преданията това е била малка еднокорабна черква със скромни архитектурни качества. Затова около 1845 година по времето на йеромонах Софроний, завършило едно ново значително за времето си строителство. Старата църква била съборена и на нейното място бил построен масивен съборен храм.Името на строителя не е известно, но се предполага, че това е дело на Никола Фичев, който малко по-късно е изградил жилищното крило с камбанарията в Плаковския манастир. Както сочат фактите, около средата на века цялото крупно църковно строителство в този район се осъществявало главно от Никола Фичев. В полза на тази теза е архитектурният анализ на Плаковската съборна църква. Тук корнизът, заедно с двустъпалната ломбардска аркатура под него, представляват точно копие на същите елементи от храма на Калифаревския манастир, който уста Никола Фичев изградил три години по-рано. Много специфичен облик има и решението на капители-като система от вертикални вълнообразни дипли, те имат своя точен аналог в капителите от главния портик на Преображенския манастир, за който се знае, че също е дело на Никола Фичев. Затова с основание можем да твърдим, че съборната иърква на Плаковския манастир и останалите no-големи сгради, са дело на уста Никола Фичев.
През 1850 година майсторите Кръстьо, Апостол и Христо издигнали срещу откритата нартика на църквата голяма каменна чешма. Може би това е било годината,когато майсторите построили по-старото - северно жилищно крило, което изгоряло при пожара, нанесъл големи вреди на манастира в 1947 година. То е било двуетажно, отворено към двора, с каменна аркадна галерия в приземието и с лек дървен чердак в етажа. Второто по-ново жилищно крило,в приземието на което има дневна с голям оджак за гостите на манастира, било строено в 1856 година от Никола Фичев и доустроено в 1866 година по времето на игумена хаджи Софроний. Към него от външната страна на манастира била долепена великолепна камбанария, висока 25,90 м. Въпреки суровата каменна структура па основния й корпус, меките линии на надстройката и ефирното фичевско покритие придават живописен национален облик на силуета.
В историята на българските революционни борби срещу османското иго и за църковна независимост, Плаковският манастир заема важно място. Тук през 1794 година народният будител Неофит Бозвели обмислял заедно с монасите как да се подготвят и разпращат из цялата страна учители и свещенници, които ще служат на български език. Пак тук през 1835 година бил центърът на Велчовата завера. Велчо Атанасов, игуменът архимандрит Хаджи Сергии, Георги Маларчев, хаджи Йордан Брадата, даскал Андон , хаджи Пенко Тулешков и още няколко калфабашии на големия строител и революционер Димитър Софиалията изградили плана и структурата на въстанието. И затова при потушаването му и манастирът бил опустошен.
Но въпреки разигралата се трагедия революционният плам на монасите не секнал. Игуменът на Преображенския манастир Зотик организирал работилница за пушки и барут за нуждите на българските революционери.
През 1845 година бил прокопан таен изход от църквата към гората. По-късно такъв подземен изход бил изведен и от магерницата. Целият живот на монашеския клир на Плаковския манастир бил посветен на народните дела. Няма друга българска обител, която толкова всеотдайно със слово и оръжие да отстоява българщината.
Църквата на Плаковския манастир притежава крайно скромна живописна украса. Единствената стенописна творба в този храм, дело на Захарий Зограф е патронната сцена "Св. Илия на колесница" с изображение на модела на самата църква.
В църквата се намира великолепен неполихромиран иконостас с дълбока резба от виещи се стилизирани растителни елементи. Резбата му, заедно с тази на царските двери, се отличава с изящни барокови форми и хармонични пропорции. По своята структура и маниер той прилича на пищния иконостас в довършената от Н.Фичев църква в Преображенския манастир. Автор на иконостасните икони „Св. Артемий", „Св. Иван Рилски" и „Св. Й.Богослов", „Св. Богородица Пътеводителка", „Христос Вседържител", „Йоан Кръстител". „Св. Илия" и още няколко малки икони е големият самоковски художник Захарий Зограф. Доказателство за неговото авторство е надписът върху иконата „Христос Велик архиерей с апостолите", в който се казва: „Изобразися рукою Захария Зографа самоковчанина, 1845 г." Подпис на художника носи и изисканата малка икона „Св. Богородица със св. Митрофан цариградски и св. Иван Рилски".
Затова, че културната традиция тук е по-стара от XIX век, говорят няколкото икони в църквата от XVIII век, като „Св. Петър и Павел" ,"Три светителя" и др., дело на тревненски майстори. Така привличайки най-изтъкнатите майстори строители, художници и резбари,Плаковският манастир способствал за поддържането на високия уровен на българското изкуство.
|
