|
|
|
|
Мъглижки манастир |
Разположение: Намира се на десния бряг на Мъглижка река, в подножието на Тревненска планина от Средна Стара планина, на около 2 км северно от Мъглиж. |
 |
МЪГЛИЖКИ МАНАСТИР „СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ"
 Възникването на манастира се свързва със спомена за раннохристиянска обител при устието на Мъглижка река. Първото сигурно датирано свидетелство за съществуванието на обителта е едва от XV век.
Още по това време в манастира е имало килийно училище и вещи книжовници. За тях говори Стефан Герлах, посетил обителта през 1575 година,а в Четвероевангелие от 1572 година бил описан погрома, сполетял монашеския клир през 1523 година. Тогава в Мъглиж дошъл енигчарският предводител Склав, за да събере деца за корпуса си. Това е отбелязано в летописна бележка, която по-нататък разказва: "...Склав рече на селото: де са ви попове, а село ковладиса (наклевети) попове. Рекоха: бежаха на манастир. Склав проводи 8 колджии (телохранители) на манастир за попове, а попове там не беха, нъ толко монахи - йеромонах Гервасий, монах Атанасие и монах Богослов и монах Стефан, та калугере избиха и манастир плениха..."
Скоро след това животът в манастира бил възстановен, защото пак в Четвероевангелието има и други преписки с дати 1684 и 1689 година. За втори път Мъглижкият манастир е бил опустошен по времето на кърджалийските размирици. Но въпреки превратностите, училищната деятелност в манастира никога не секвала. Затова в 1824 година Захарий Княжевски му дарил донесени от Русия книги, с които тук се поставило началото на публична библиотека. Те били докарани с десет волски коли в 40 сандъка. Последователно след мъжкото училище в Мъглижкия манастир били открити девическо и неделно училище. А в 1870 година училището прерастнало в прогимназия. Бил направен опит дори да се открие духовна семинария. След погрома на Велчовата завера през 1836 година в манастира бил заточен просветеният игумен на Плаковския манастир - отец Сергии, който в същата година починал от раните си. През 30-те години на XIX век започнало обновлението на манастирските сгради. В 1834 година no времето на игумена йеромонах Памфилий била завършена новата съборна църква. Това е трикорабна псевдобазилика, изградена с ломен камък. По-късно от запад бил пристроен масивен аркаден открит нартекс, стъпващ върху каменни колони.
По време на Руско-турската Освободителна война отстъпващите турци разграбили и опожарили манастира. Именно тогава изгоряла неговата голяма библиотека, съдържаща много ръкописни и старопечатни книги. След пожара оцелели само каменната църква и части от жилищните корпуси. Но още през следващата 1879 година околното население положило много труд за възстановяването на своя манастир. Били поправени запазените части от сградите и издигнати нови големи корпуси. Това мащабно стоителство изчерпало всички средства и затова дълги години повечето от сградите останали без прозорци. В днешния си вид те представляват резултат от довършителни работи, преустройства и достроявания, извършени най-вече след 1950 година. От този последен етап са и новите стенописи в църквата, изпълнени от съвременни художници с маслени бои.
|
|
|
|
Коментари до момента
| анонимно | хубав е но не както преди там имаш се отглеждаха животни а сега продадоха всичко няма нищо в манастира имаше къде да се спи а сега има но не пускат да се пренущтува | 2010-01-19 17:45:36 |
|
| monika | нз какво го хвалите този манастир като аз по-голям ужас от там не съм виждала!Лятото на 2009 посетихме манастира и трябваше да преспим там и така започна нашият кошмар.За 8лв ни предложиха стаи намиращи се под земята в които течеше вода беше влага а под на някои места липсваше влагата се осещаше още от входната врата на крилото и човек с дихателни проблеми пък и дори човек без такива трудно би седял там и 30мин камо ли да легне да спи. Шофиорът на автобуса ни беше слезнал до града когато казал на хората там че е оставил хора да спят горе вс се хванали за главите и му казали върви че те ще пропищят там Когато бяхме готови да си тръгваме ни предложиха др стаи за които ни казваха първоначално че са в рвмонт свалиха и цената на 5лв Обаче ужъсът не свърши до тук стаите бяха ужасяващи протекли покриви мокри дюшеци пълни с насекоми и непроветрявани стаи с години. Тогава една от новодошлите монахини която беше по-млада ни се извини и каза че старат игуменака(главна) е вече мн стара и нищо не прави и те са от няколко дена там и се опитват да почистят поне каквто могат , и така ни се наложи да нщуваме в абтобуса пред гледката на обраслия от тръняци манастир все едно никой не стъпвал от векове. Никой не е очаквал 5 звезден хотел но поне чисти завивки и проветрени стаи ,като се има в предвид че това го поддържат жени | 2009-12-09 21:23:28 |
|
| Стефка Маркова | В един и същи ден посетихме с мъжа ми Килифаревския и Мъглишкия манастир.От първия не останах с добро впечатление,въпреки че нарочно тръгнахме от Хасково в 5часа сутринта,за да присъстваме на неделната литургия.Пристигнахме
точно в 8,службата вече вървеше и след 1час приключи с големи съкращения.От форумите бях чела толкова суперлативи за манастира,
но сега смело мога да кажа, че се е превърнал в туристическа дестинация,а не обител за духовност и за огромна разлика от
по-малко известния Мъглижки девически манастир"Св.Никола",
първият е обладан от меркантилни
интереси.Другият -"Св.Никола" все
още не е засегнат от печеленето на пари,затова и там витае истин
ски дух на спокойствие, святост.
Има красиво зографисани икони и из
ключителна местност с вградена в
скала икона на Света Троица(Виниш
ки камък),но не можахме да се изка
чим дотам,защото е много стръмно.
Но гледката дори и в подножието на защитената местност е възхити
телна. | 2009-09-21 11:20:06 |
|
| Димитър Делийски | Мъглижкият манастир никога не е посещаван от Стефан Герлах. Който не вярва да прочете дневника му. Тази измишлъотина датира от времето на старозагорския митрополит Панкратий и няколко пъти молих майка Рахила да я изтрие, и дневника на Герлах и носих да го чете, тя не изтри тази лъжа. | 2008-08-12 14:50:43 |
|
|
|
|
Developed by Любомир Бумбаров 2008 |
|
|
|
|
