ЛОПУШАНСКИ МАНАСТИР „СВ. ЙОАН ПРЕДТЕЧА"
 Според предание възникването на Лопушанския манастир датира от средните векове, но много малко сведения има за него от това време. Знае се само, че няколко пъти бил опожаряван и разграбван. Затова в началото на XIX век и той, както повечето български манастири, се оказал с износени едноетажни паянтови сгради, почти негодни за обитаване.
През първата половина на миналия век Лопушанският манастир успял да придобие нови имоти, приходите му от дарения нарастнали, появили се крупни дарители готови да дадат средства за ново широкомащабно строителство. И то не закъсняло. В края на 40-те години от Чипровския манастир тук се пеместили архимандрит Дионисий, неговият брат Герасим и йеромонах Гедеон. Тримата монаси положили много усилия за обновяването на манастира.
Новото строителство започнало в 1850 година и продължило без прекъсване до 1856 година. То обхванало последователното изграждане на съборната църква (1850 - 1853), жилищното крило (1853), дворната порта и оградата (1850 - 1853) и завършило с издигането на великолепната дворна чешма през1856 година. Автор на всичките тези сгради и съоръжения е големият славински майстор Лило (Лилчо), основоположник на една от най-значимите Възрожденски строителни школи - Славинската.
Съборната църква на Лопушанския манастир представлява авторско копие на многопрестолния храм на Рилския манастир. Според преданията, майстор Лило е посетил Рилския манастир, за да проучи подробно църквата му. След завръщането си той изработил от лескови пръчки подробен модел, въз основа на който започнал градежа. Изглежда замерванията му са били доста точни, защото плановата схема на новата църква сьвпада в голяма степен, както в контур, така и в пропорции с първообраза. В същото време архитектурният образ на сградата представлява пример за пьлното откъсване от нормите на византийските канони, които присъстват в структурата на рилския съборен храм. Фасадните композиции са решени по изключително оригинален начин. Техният замисъл е подчинен изцяло на една водеща, непрекъснато играеща в островърхи форми, линия. Тя преминава по цоклите, корнизите, прозорците и вратите, начупва силуета на откритата нартика с поредица от триъгълни фронтончета.
На 15 аВгуст 1923 г. част от триъгълните фронтони на откритата нартика се самосрутили и при ремонта на сградата били премахнати и останалите. По този начин църквата загубила голяма част от оригиналното си въздействие.
Същите художествени идеи са реализирани и в архитектурата на дворната порта и чешмата. Архиволтата над сводовия отвор на портата е нарязана от зъбчата профилировка. В архитектурната рамка са вмъкнати релефи с легендарна символика, в които се вплитат и изображенията на двама пазачи.
За разлика от тези монументални обекти, изграденото в 1853 година жилищно крило е решено напълно в духа на съвременната манастирска архитектура. То е двуетажно, с паянтова конструкция. В приземния етаж се намират хранителния блок и няколко гостни стаи, а в етажа игуменарница, монашески килии и още гостни стаи.
Главният инициатор на цялото това широкомащабно строителство, игуменът Дионисий Тончев (родом от Берковица) е взел и активно участие в борбите на своя народ за освобождаване от османско иго.
През 1863 година резбарят Стойчо Фандъков от Самоков изрязал иконостаса за новопостроената църква. Неговата неполихромирана резба въздейства с ефекта на светлосянката, с богатата си пластика от растителни и животински мотиви, в които са преплетени човешки фигури с библейски сюжети. Център на иконостаса са виртуозно изпълнените царски двери. Със симетричната си ритмика и ярките петна на иконите, иконостасът доминира в интериора на църквата. В същия маниер са изпълнени и двата малки иконостаса в страничните параклиси.
Иконите по иконостаса и проскинитариите са дело също на самоковски майстори. Осем от иконите на първия ред са дело на Никола Доспевски, а на два от иконостасите в страничните параклиси са от по-големия му брат Станислав Доспевски. Всички те носят типологията, маниера и колорита на самоковския художествен център от средата и втората половина на XIX век.
|
