КУКЛЕНСКИ МАНАСТИР „СВ.СВ. КОЗМА И ДАМЯН"
 Още в древността мълвата за лечебната сила на минералния извор до днешното пловдивско село Куклен го превърнала в свещено място за поклонение и упование на болните.
Столетия по-късно, неизвестно кога, на това същото място възникнал манастир, който приел в наследство охраната на извора и преродил езическото поклонение към здравето в почит към светите Безсребърници Козма и Дамян. Тези светци са широко известни в християнския свят като лечители и затова манастирът е познат още под името „Св. Врач", тоест „Св. Лечител".
За този манастир има сведения, че е бил основан не по-късно от XIV век. Предполага се, че той е бил изграден доста по-рано.
И днес върху свещеното аязмо, построено в 1795 година, се разчита надпис: „Целебен извор на „светите Безсребърници". Животворната вода на св. Козма и св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести..."
По време на османското нашествие древната обител била унищожена. Но още през следващия XV век местните родопчани я издигнали отново. От това време датират днешната църква и жилищното крило.
Съборната църква в най-старата си част - наоса е еднокорабна с плитки певници. Пространството е покрито с голям сляп купол, стъпващ върху висящи островърхи арки. Островърхи са и нишите от запад, в които се вписват входната врата и страничните прозорци. Зидарията е клетъчна от типа, прилаган през XV и XVI век в монументалните османски градежи. Това показва, че строителите са били от онези многобройни българи, издигали обществени и култуви сгради из Османската империя през най-съзидателните й векове.
По-късно през XVII - XVIII век, когато манастирът бил във възход, църквата била разширена на запад с по-масивно засводено пространство. А през XIX век бил добавен и паянтов притвор. През цялото османско средновековие Кукленският манастир бил духовно и художествено средище на българите. Още през XVI век в него било основано килийно училище. Постепенно се формирала група от вещи граматици - калиграфи и художници, като Йеромонах Анани, Кръстьо Граматик и най-способния от тях Сидор.
До преди петдесетина години внушителни двуетажни жилищни корпуси, строени между XV и XIX век, са ограждали дворното пространство от трите му страни. Днес са оцелели само източното и отчасти северното крило. Изключително ценен за нашата архитектурна история е източният корпус, защото е единствената в България запазена манастирска сграда от XV век. Това е характерна за епохата си двуетажна масивна постройка, с внушителен, действащ като каменен постамент приземен етаж и с паянтов чердак към двора втори етаж, чийто под е покрит с цепени плочи. И в двете нива има монашески килии, като зад тези от долното ниво се крие дълъг зимник. Това е една схема, позната още от X - XI век, но просъществувала явно чак go XV - XVI век. Манастирът е решен втри нива, оградени от обща дворна рамка. Най-долното от тях принадлежи на молитвената зона. Гостоприемницата, която преди да изгори е започвала оттук, преминавала и в по-горното ниво, където се намирали приемната за гости и стопанските части на манастира. Монашеските килии, разположени на най-високата тераса, били свързани от юг със стопанския тракт чрез хранителния блок, поместен в приземието на второто монашеско крило.
От Кукленския манастир произхожда средновековен ръкописен сборник, известен като „Кукленски песнивец", който е бил преписан и украсен в 1337 г. за българския цар Иван Александър. За значението на манастира, като книжовен център, говорят създадените тук църковни книги от XVI - XVII век по страниците на които са останали имената на монаси-книжовници, като Сидор. йеромонах Ананий, Кръстю граматик и др.
В преддверието на църквата, която впоследствие била обновявана и преизписвана, се намира голяма композиция „Страшният съд", разгърната на източната стена. В обичайната й сюжетна структура са включени две сцени „Десетте благоразумни деви" и „Стълбата на Св. Йоан Климакс", което прави схемата твърде своеобразна. По своите стилово-маниерни особености тази живопис се отнася към втората половина на XVII - началото на XVIII век.
Вторият слой стенописи в наоса на църквата, според възспоменателния надпис са от 1862 г. Освен традиционните изображения, тук са поместени и сцени от живота на светците-лечители безсребрениците Козма и Дамян. В притвора се намира стенописец цикъл „Сътворението на света" изпълнен през втората половина на XIX век от художник с не особено високи професионални възможности. В църквата се намират икони на Христос Вседържител, Св. Богородица, на Св.св. Козма и Дамян и други от XIX век.
Една от иконите на манастира с изображение на „Св. Четиридесет мъченици" от 1780 г. се съхранява в Църковния историко-археологически музей - София.
|
