КРЕМИКОВСКИ МАНАСТИР „СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ"
 Според едно старо предание, публикувано през 1896 година, изграждането на Кремиковския манастир било дело на големия религиозен меценат цар Иван Александър (1331 - 1371), който според същото предание бил издигнал в Софийско 14 църкви. За най-старата история на обителта засега не знаем нищо повече от тази легенда. Предполага се, че тя е била опустошена при османското нашествие към София в 1385 година.
Първото конкретно сведение за Кремиковския манастир датира от 1493 година, когато по времето на софийския митрополит Калевит, заможният велможа Радивой възобновил порутената църква и я изписал в памет на децата си Тодор и Драгана. Откритите при реставрационни работи през 1987 година детски погребения, разкриват, че синът и дъщерята на Радивой са починали вероятно по времето на голямата чумна епидемия от 1492 година. Това откритие доказва, че най-старите части от църквата датират от преди тази дата и че манастирът е функционирал през първата половина на XV век, Следователно в 1493 година Радивой не е изградил наново църквата, както се смята и до сега, а само е ремонтирал основно.
През 1493 година Радивой дарил на манастира и част от мощите на мъченически убития от турците свети Георги Софийски Нови. В надписа върху сребърната мошехранителница е отбелязано ,,Кремиковци в лето 1493". С това безценно дарение манастирът получил много голяма популярност не само в Софийско, но и из по-далечни краища.
Съборната църква на манастира била от широко разпространения по българските земи през XIII - XIV век еднокорабен безкупулен тип. На мястото на сегашния притвор е имало друг, вероятно със същата дължина. Няколко години след обновлението, навярно при земетръс, старият притвор бил повреден и преизграден в сегашния му вид.Преизградени са и части от ограждащите зидове. През следващия или най-вероятно през XVIII век, западно пред църквата е бил пристроен и изписан екзонартекс. Съборен по-късно по неизвестни причини, днес като спомен от него е останала само изписаната върху западната фасада на първия притвор сцена от „Страшният съд". Надписите върху нея са смесени - български и гръцки, като последните са писани доста неграмотно.
По-сериозно обновление манастирът претърпял след 1879 година, когато в него се заселили двадесетина монахини, бежанки от Малешевско. Тогава до трапезарията била построена игуменарница, а между 1901 и 1902 година била изградена и нова голяма църква - „Покров на Пресвета Богородица", с богато изработен дърворезбен иконостас. Довършителните работи по нея били завършени в 1907 година.
Най-значимите произведения на изкуството се намират в Средновековната църква „Св. Георги". На северната стена на преддверието на църквата се намира многофигурен ктиторски портрет, който представя фамилията на местния първенец Радивой с жена му и двете му деца. В композицията се вижда, че той поднася модела на църквата чрез ръцете на тогавашния софийски митрополит Калевит на патрона „Св. Георги". Стенописите в наоса са изпълнени в традиционната за XIV - XV век схема: в апсидната конха е „Св. Богородица Ширшая небес", пояс ,медальони и 4 фигури на литургисти. Над апсидата е поместена композицията „Петдесетница", а встрани „Благовещение" и полуфигури на дяконите . На южната и северната стени са запазени регистрите от правви фигури на светци-войни, лечители и композицията „Дейсис" .Стенописите в църквата на Кремиковския манастир са едни от най-забележителните, високопрофесионални произведения на монументалната живопис от края на XV в. не само в България, но и в целия източноправославен свят. За това свидетелстват образите на „Св. Богородица Платитера" в апсидата, на „Св. Георги на кон", на „Арх. Михаил", „Св. Теодор Тирон" и „Св. Теодор Стратилат".
Кремиковският манастир притежава ценни реликви. На първо място това е така нареченото „Кремиковско евангелие", писано за манастира в 1497 г. по поръка на митрополит Калевит и подарено на манастира от софийските жители Пею и Петко.
На манастира принадлежат няколко интересни икони. Най-старата от тях (XV в.) е „Христос Вседържител", която по своята рисунка и типаж повтаря образа на Христос от Дейсиса на северната стена и най-вероятно е дело на художника, рисувал и стенописите в края на XV век. Иконата с образа на патрона „Св. Георги на кон, убива змея" е датирана от 1667 година. Тук се намират и няколко икони от XVIII и XIX век.
Художествените паметници от Кремиковския манастир носят не само естетическа, но и историко-документална стойност. Те са втъкани в историята на обителта от края на XV до края на XVII век и се явяват доказаталество за устойчивостта на българскатахудожествена традиция през този тежък за народностната ни култура период.
|
