КАПИНОВСКИ МАНАСТИР „СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ"
 В надпис върху източната фасада, над абсидата на капиновската съборна църква е отбелязано: „Перво создатся храмъ сей имя Троици свети дне 1272, обновление храма 1835." Този текст недвусмислено посочва, че на мястото на днешната съборна църква до 1835 година е имало запазен по-стар храм, датиращ от 1272 година,по времето на царуването на цар Константин Асен-Тих (1257 - 1277).
Някои други доста мъгливи предания насочват първите страници от историята на манастира към 1228 година, когато според тях той бил основан от цар Иван II Асен. Счита се, че по времето на второто българско царство той е бил важно религиозно средище в северна България.
При падането на Търновското царство под турска власт, Капиновският манастир бил опожарен и изоставен. Едва към края на XVII век селяните от близките села съумели чрез увещания и подкупи да получат от търновския валия разрешение за възстановяването на старата обител. Но поради липса на необходимия султански берат, ремонта на порутената средновековна църква се извършвал нощем и новите зидарии и мазилки се опушвали с огън, за да изглеждат старинни. От 1700 година датира един интересен за местната манастирска история поменик, воден доста нередовно през следващите векове.
След стихийния пожар в 1630 година и опожаряването му в 1799 година от кърджалийска банда,манастирската сграда била в окаяно състояние. Но след тези нещастни събития, животът в него вече никога не е замирал. В 1794 година за около два месеца тук е бил игумен видният ранновъзрожденски книжовник и църковен деятел Стойко Владиславов, бъдещият Владика Софроний Врачански. Същият, който още в 1768 година при едно свое посещение в манастира донесъл на монасите Паисиевата „История Славяноболгарская". Тя била преписана от игумена Елефтер и оттук тръгнало нейното разпространение в тьрновския край.
В началото на XIX век манастирът станал известен и започнал да се замогва. Но амортизираните и многократно изкърпвани сгради вече не можели да задоболяват нуждите му.Затова скоро започнало неговото широкомашабно обновление. Най-напред в 1835 г. по времето на игумена Нефталим, дряновските майстори Пенчо и Рачо издигнали нова съборна църква на мястото на старата. Най-мащабното строителство в манастира започнало през 1856 година, когато родолюбивите еленчани, братята Хорозовски, замонашени под имената хаджи Теодосий и хаджи Кесарий, дарили средства за изграждането на нов жилищен корпус.Това строителство продължило осем години - до 1864 година. Завършването му е отбелязано в надпис, изписан в параклиса „Въведение Богородично": „Въ лето 1864 игумени и ктитори с/ве/тая обители сея братя Хоризовски еленчани архимандрита ха/джи/ Теодосия, свещеш юдякона ха/джи/ Кесария, собственим ихиждивением на правися и изобразися с/ве/тий храм сей, за душевно им спасение и вечно въспоменание."
Тази манастирска сграда , е една от най-хубавите по българските земи. Отвън тя е триетажна, а към двора - двуетажна. В долните нива се намират зимници, обори, хранителен блок, килии и стаи за гости, а в последното - игуменарница, гостни стаи, килии и зимна черква. Под зимната черква на нивото на двора е вградена костница.
Корпусът е с разчупена конфигурация, за да огради по-добре дворното постранство. Разнообразните еркери и къошкове, белият купол на зимната черква, всичко се е сляло в отлична хармония на материали, фасадна пластика и цветове. Това се допълва от множество интересни резби, каменнопластични украси и зографии. Един богат и живописен архитектурен език. оказващ силно въздействие върху посетителя.
През 1830 година игуменът Нефталим открил килийно училище, от което тръгнали пътищата на доста граматици и свещеници. Пет години по-късно в 1835 година, тук се приютявали съзаклятниците от велчовата завера. Манастирът спомогнал и при организирането на хаджи Ставревата буна в I860 година, и при подготовката на априлското въстание.
В манастирската цьрква се намира дьрворезбен иконостас с детайли (апостолски фриз с резбовани арки) от XVIII век, подобен на арбашките иконостасни апостолски фризове. На иконостаса и извън него има голямо количество интересни икони. От XVIII век са иконите „Св. Илия на колесница" с 12 житийни сцени, „Св. Димитър на кон" с 12 житийии сцени, „Въведение Богородично", „Св. Богородица с пророци", „Христос с апостолите".. В колекцията се намират и икони, пренесени от съседния Плаковски манастир и от църквата в с. Йовковци, залята от водите на едноименния язоВир, като: „Св. Мина" от 1879 г., „Св.св. Петър и Павел" от 1862 г., „Кръщение" от 1862 г., пълен празничен цикъл икони, рисувани от Симеон Симеонов от Трявна, „Богоридица на трон" от 1868 г. от същия художник, „Христос Вседьржител" (1872 г.) от Симеон ОанюВ, „Св. Никола" от (1аню Симеонов и Симеон Цанюв, иконостасни двери, четири подиконостасни пана (табли), надиконостасен кръст и др. от 1871 г., рисувани от Симеон Цанюв и др. В Капиновския манастир са работили през XVIII и XIX век едни от най-изВестните художници от тревненския художествен център.
Единствената стенопис в главната църква „Св. Никола" се намира на източната стена на пристроената по-късно от запад открита нартика. Тук върху цялата стена е разгърната сцената „Страшният съд"'. По колорит, типаж и някои детайли тя се различава от познатите изображения на тази тема. В центъра се намира надпис за ктиторството на Хаджи Никола от Елена през1845 година и на художника Йонко Петкович.
След построяването на основния манастирски корпус от братя Хорозовски в 1856 г. фасадата около главния вход на манастира била украсена със стенописи. Налагат се големите фигури на славянските просветители „Св.св. Кирил и Методий".
През 1864 г. бил украсен параклисът „Въведение Богородично" на втория етаж на манастира със средства, дарени също от братята Хорозовски от Елена, построили корпуса. Техният групов портрет с модел на манастирските сгради бил нарисуван над входа на параклиса. На южната стена на параклиса били нарисувани цяла галерия български светци: Св. Иван Рилски, Иларион Мъгленски, преподобна Петка Търновска, Св. Теодосий Търновский и др. Като се сравни маниерът, типажът, колоритът и други елементи на тази живопис, без засега да има някакви преки документи, може да се предположи, че стенописите са дело на художника Алекси Атанасов, работил по същото време в Пловдивския край. Така основаният още през Средновековието Капиновски манастир поддържал през вековете българската културна традиция и съхранява до днес важни исторически и художествени ценности.
|
