КИЛИфАРЕВСКИ МАНАСТИР „СВ. ДИМИТЪР"
 Възникването на Килифаревския манастир е свързано с името на видния български исихаст и книжовник Теодосий Търновски. По тези места той се заселил към 1348 година, няколко години след смъртта на прочутия исихаст Григорий Синаит, в чийто манастир (в южна Странджа) живеел преди това.
Съпроводен от ученика си Ромил Видински, след няколкогодишно странстване из Атон и източна България, св. Теодосий най-сетне намерил усамотение в гъстите гори над р. Белица до с. Килифарево. Постепенно около него се събрали още ученици и много бързо, със съдействието на цар Иван Александър, тук бил издигнат манастир. Манастир, който се превърнал в значимо българско книжовно средище на XIV век и в духовен център на православния исихазъм. Тук се пишели и превеждали разнообразни богослужебни книги, жития, проповеди и светски хроники. Оттук започнали творческите пътища на патриарх Евтимий, Ромил Видински, на бъдещия Киевски и Московски митрополит Киприан и още на много други последователи.
Когато към края на петдесетте години на XIV век османското нашествие достигнало Търново, манастирът бил укрепен със стени и бойни кули. Лично цар Иван Александър дарил средства за главната кула и за нова църква.
Днес чрез разкопки са установени контурите на крепостта и дебелите зидове (2,20 до 2,95 м), обграждащи голям двор с неправилни очертания. Зонирането е било осъществено върху три тераси, падащи по терена от изток към запад. В същата посока се развивал и основният комуникационен гръбнак, свързващ зоните помежду им.
Този укрепен манастир, разположен над р. Белица, бил унищожен по време на османското нашествие. Въпреки съпротивата през 1442 година манастирът се споменава отново, а през 1596 година в него се укривали оцелелите въстаници от второто търновско въстание. Затова бил опожарен от турците и този път, по заповед на Сипан паша, крепостните му зидове били сринати напълно. Повече на това място манастирът не е бил възстановяван.
Сегашният Килифаревски манастир се намира в подножието на хълма до самия речен бряг. Счита се, че тук се е появил през XVI век,веднага след разрушаването на старата обител. Внимателният анализ на днешната му съборна църква, обаче показва, че двата параклиса в източните части на корпуса представляват останки от олтарния тракт на голяма средновековна триабсидна църква. Всъщност, параклисите „Св. Теодосий Търновски" и зоупокоен "Св. Иван Рилски" под които има костница, са фрагменти от нейния протезис и централната и олтарна част.
Този нов факт поставя в друга светлина цялата история на Килифаревския манастир. Ясно е, че такава крупна църковна сграда, е можела да принадлежи само на голям манастир. ЗатоВа говорят и множеството останки от масивни зидове, откривани тук при различни изкопни работи през последните 100 години.
Следователно в района, паралелно са съществували два самостоятелни манастира - Килифаревската укрепена обител и друг, разположен долу край реката. Сигурно вторият е възникнал впоследствие, поради струпването на голям брой монаси в известната исихастка школа. По подобен начин около известния Синаитов манастир в Странджа само за десетина години след основаването му изникнали още няколко монашески общежития.
В днешната съборна църква съществуват някои материални податки за изясняване на по-нататъшната история на Килифаревския манастир.
Възстановен през 1596 година върху руините на долната обител, първоначално за нуждите на богослужението били приспособени западните части от старата средновековна църква. В последствие през XIX век при изграждането на днешната църква зад олтара са били вградени части от олтара на първия храм, преустроени през XVII - XVIII Век В параклис и костница. Параклисът „СВ. Теодосий ТърноВски" е умело скрит зад олтара при строежа на Възрожденската църква от първомайстор Никола Фичев. Тази запазена източна част е със сложна архитектура и е покрита със стенописи от края на XVII и началото на XVIII век. Разположението и стилът на декорацията са в духа на църковната живопис от XVII век. В конхата на апсидата е поместена „Св. Богородица Ширая небес", под нея „Причастието на апостолите", а долу „Поклонение на жертвата". Встрани на апсидата е традиционното „Благовещение". В зенита на свода от изток на запад са „Бог-Саваот", „Христос Вседьржител" и „Христос Емануил". Надолу по стените следва пояс от прави фигури на ангели и арахангели, а под тях - пояс от прави фигури на пророци, поместени в рисувани арки - маниер, характерен за търновския район. В члененията на архитектурата са разместени още фигурите на евангелистите, редици от дребни медалиони с погръдни изображения на светци и малки по формат сцени с библейски сюжети. Най-долу са подредени прави фигури на светци-воини и преподобни. Може да се предположи, че тази живопис е била изпълнена след погрома на манастира, станал в 1686 г. По предание тази живопис се сочи за дело на търновски зограф.
От 1793 г. до края на века манастирът бил разграбван неколкократно от кърджалии. Жилищното крило било изгорено, но църквата оцеляла. Били насечени иконите, както се отбелязва в една приписка от 1805 г. на йеромонах Захарий. Ново по-сериозно строителство се осъществило след 1800 година по времето на същия игумен йеромонах Захарий и неговия приемник йеромонах Самуил. Първоначално като паянтова едноетажна сграда били възстановени жилищните крила. Впоследствие към 1830 - 1835 година по времето на игумена йеромонах Теодорит, когато манастирът се позамогнал, започнало събирането на средства за строителството на нова съборна църква и по-големи сгради. Отначало било построено жилищно крило между главната порта и стопанската част. То било съборено в първите години на нашия век. Няколко години по-късно, след получаването на разрешително от султанската канцелария през 1840 г., започнало едновременното строителство на голямото жилищно крило и разширението на църквата. Поради широката строителна програма, обаче, храмът бил завършен едва в 1844 г. Главен ръководител на цялото строителство бил първомайстор Никола Фичев.
|
