Ивановските скални манастири
 Пьрвите скални манастири по поречието на р. Русенски Лом, Провадийско и Варненско вероятно са били основани още през V - VI век. Изглежда, че изсичането в скалите на тези обители, е дело на сирийски преселници в Одесос, Доростол и Констанция, където те представлявали значителна част от населението по това време. Разцветът в строителството на скални манастири настъпил към XIV век.
Първите писмени сведения за скалните манастири до гр. Иваново (Русенско) датират от времето на цар Иван II Асен (1218 - 1241). В житието на търновския патриарх Йоаким I се съобщава,че той се е замонашил в скалния манастир - „Преображение Господне". Впоследствие, когато станал известен религиозен водач в Търновско, цар Иван II Асен му дал средства, за да изгради в съседство на стария манастир нов, посветен на светите архангели Михаил и Гавраил.
Явно славата на скалните манастири е била голяма, защото и цар Георги-Тертер 1 (1280 - 1292) ги е подържал с щедри дарения. В края на живота си той дори се замонашил и тук, в един от манастирите завършил земните си дни. Гробът му се намира на третия етаж в „Кръщелнята". Манастирите са били подпомагани и от цар Иван Александър. Скалните обители до гр.Иваново са четири, но има и няколко по-малки скитове и скални килии.
Най-старият и най-голям манастир, ако се съди по фреските и надписите, е този в централните части на местността "Писмата". Вероятно това е бил първият най-значим манастир на формиралата се тук през XII век монашеска обшност.Един по-малък манастир се намира на десния бряг на р. Русенски Лом. Неговата църква се намира в местността „Господев дол". Той наподобява типа еднокорабни църкви. От юг към него е бил долепен параклис. Около църквата в скалите са издълбани стопански помещения и монашески килии.
Западно от този манастир е съществувала трета обител,която е имала няколко църкви и параклиси. Най-известната от тях е т.нар. „Затрупана църква". Тематично нейната живописна украса е свързана с архангелските деяния - „Архангелските чудеса", „Събор на архангелите" и т.н. Всичко това, както и останките от дарителски царски портрет, недвусмислено показват, че този манастир е известната от житието на патриарх Йоаким I обител „Св. Архангели", за чието построяване е дал средства цар Иван II Асен. Църквите, параклисите, стопанските помещения и монашеските килии на този доста голям манастир, са изсечени в скалите на няколко нива, свързани помежду си чрез тунели и стълби.
На около един километър от левия бряг на реката и на 25-30 метра над нея, се намира четвъртият манастир, чиято църква, известна под името "Черквата", е била най-голямата и сложно устроена в целия район. И тя, както Съборената църква на манастира „Господев дол" е била многопрестолна, с нартекс. Входът към параклиса е в северната стена на наоса. Според запазените части от дарителски портрет, този манастир е бил покровителстван от цар Иван Александър (1331 - 1371).
Най-големият от скитовете се намира на десния бряг в източния край на скалния отвес .Няколко килии са групирани около т.нар. „Съборена църква", която по стенописите си може да бьде отнесена към XIV век. Това се потвьрждава и от наличието на дарителски портрет, вероятно на царица Теодора, втората жена на цар Иван-Александьр.
Днес скалните манастири педставляват нанизи от обрушени пещери, но при тяхното изграждане те са имали по-различно устройство. Фрагментите от една фреска и многобройните конструктивни отвори в скалния масив ни разкриват, че пред тези изсечени в камъка помещения в миналото са преминавали няколкоетажни дървени чердаци, образуващи единна живописна фасада, апликирана пред скалната повърхност, всъщност именно през тези чердаци, свързани помежду си със стълби, се осъществявали основните комуникационни връзки.
В църквата в „Господев дол" има запазени останки от средновековни стенописи, които по стилово-маниерните си особености се отнасят към края на XII нач. на XIII век. В долния регистър в източната част са изобразени фигурите на Св. Йоан Златоуст, Св. Василий Велики, Св. Никола, Св. Спиридон и др. В горните регистри са били поместени сцени от Великите празници - ..Слизането в ада", „Възнесение", „Успение Богородично", а също и неръкотворните образи на Христос - „Убрус" и „Св. Керамида". Живописта е изпълнена в светла колоритна гама, с подчертан плоскостно-декоративен маниер, със силно изявено графично начало. Българските надписи я правят ценен паметник от първите десетилетия на Втората българска дьржава.
В "Съборената църква" личат останките от църква и параклис, в които са запазени фрагменти от средновековна живопис. Сред правите светци от първия ред на източната и северната стени се разчитат „Св. Мамонт", „Св. Мелетие", „Св. Василий". „Христос от Деисис", женски ктиторски портрет, многофигурни сцени „Рождество Христово" на тавана и „Сьществие на Св. Дух" -в параклиса. Всички специалисти отнасят тези стенописи към XIV век.
„Църквата" се състои от преддверие и наос, до северната й страна е имало изсечен в скалата параклис, в който се е влизало от наоса. Северната и източната стени са паднали. Около две трети от прекрасните средновековни стенописи, които са покривали стените и плоските тавани на трите помещения, са унищожени. В преддверието са запазени „Разкаянието на Юда", „Йоан Кръстител на съд пред Ирод", "Отсичането на главата на Йоан Кръстител" и др. На северната стена е останал фрагмент от ктиторския портрет на цар Иван Александър (1331 -1371). В наоса са запазени главно сцени от Христовите Празници и Страдания: „Целувката на Юда", „Омиването на нозете", „Влизането в Ерусалим", „Възкресението на Лазар", „Преображение" и др. На южната и западната стена на параклиса също има стенописни изображения. Част от тях са посветени на живота на „Св. Герасим Йордански" (Ерусалимски), един от вдъхновителите на аскетския начин на живот. Изображенията на фигурите са издължени, в динамични движения пропорционирани спрямо подробно разработения пейзаж или архитектурен кулис. В разрез със средновековния църковен канон заедно с колоните, поддържащи фантастично разчленените сгради, художникът е нарисувал голи фигури - атланти, взети от античната традиция. Динамизмът, хармоничните пропорции, виртуозната линия, интензивният колорит с иконографските особености ги правят едни от най-своеобразните и интересни паметници на живописта от средата на XIV в. не само в България, но и на Балканския полуостров.
Скалните манастири около Иваново поддържали тесни връзки със столицата Търново. Оттук произхожда един от първите ръководители на българската църква - патриарх Йоаким I. Те са спомогнали за въздигане на духовния живот в новата столица. Монасите от тези и други аскетски обители в Североизточна България оказали силно влияние на търновската средновековна култура, известна със своите исихастки тенденции. Неслучайно царете Иван II Асен, Георги I Тертер и ИВан Александър са били щедри дарители на скалните обители.
Животът в тези манастири продължил до края на Втората българска държава, когато монасите били прогонени от завоевателите.
|
