ГОРНОВОДЕНСКИ МАНАСТИР „СВ.СВ. КИРИК И ЮЛИТА"
 За средновековната история на този манастир не е известно почти нищо. Познат е само един български паметник - дарствена плоча за чешма, изработена от майстор Никола през 1696 г. От този надпис е видно, че манастирът е бил възстановен много скоро след опожаряването му по време на потурчването на чепинските българи в 1656г. Той е бил разорен повторно по време на кърджалийските нашествия.
Най-ранната датирана сграда от днешния манастирски комплекс е масивното, покрито с голям сляп купол аязмо, построено югоизточно от манастира в 1808 г.
Най-голямото строителство е започнало в края на 40-те години на миналия век. Между 1835 и 1838 г. били изградени основните манастирски корпуси, в 1850 г. бил завършен параклисът „Св.св. Кирик и Юлита" до аязмото, а от 1858 г. датира новата дворна чешма.
Манастирските сгради обграждали сключено дворното пространство, което поради денивелацията било в две нива. На долното се намирала главната порта с оборите за ездитни животни на поклонниците и гостни стаи в етажа над тях. В югоизточния ъгъл на двора е бил манастирският хранителен блок. На горните нива от двора били разположени монашеските килии и оше гостни стаи. Тези крила последователно били унищожени от пожари, по времето когато манастирът се използвал като клиника за душевно болни.
Някъде в интервала между 1838 и 1850 г. била построена и сегашната съборна манастирска църква. Във всеки случай това е станало не по-късно от 1849 г., тъй като на следващата 1850 г. било завършено изписването на интериора. За това съобщава надписът над вратата в наоса: „При игуменството на хаджи папа Йероним филипополски, при надзирателството на (жителите) воденци, изографиса се от ръката на Алекси Атанасов от Наус този божествен и многопочитан храм на името на Св. Кирик и Св. Параскева... 13 октомври 1850 г."
Името на автора на култовата сграда не ни е познато. Особеностите в градежа, структурата на купола и покривите, обаче имат нешо много общо с творческите виждания на много известния в Асеновградско през 40-те и 50-те години юговски майстор Васил Лимов, издигнал тук множество църкви.
Архитектурният тип на съборната църква е атонски - триконхална кръстокуполна с четири свободни опори. Тя има обширен нартекс, покрит със система от два балдахинови свода и централно разположен налот. По западния и отчасти северен и южен фронт на сградата се виждат каменни конзолки, предназначени за стъпки на паянтова конструкция, покриваща открита нартика. Но дали така е била изградена, няма сведения.
Стенописната украса била разположена по всички повьрхности на вътрешните пространства. Схемата на изображенията в олтара била традиционна - наред със „Св. Богородица Ширшая небес" са поместени „Причастието на апостолите", „Тайната вечеря' и „Поклонение на жертвата".
В центъра на широкия купол бил „Христос Вседържител", в барабана - фигури на пророците, а на пандантивите - евангелистите.
В първия регистър сред редицата на правите светци - преподобни, пророци, жени-светици и мъченици художникът Алекси Атанасов включил и фигурата на св.Иван Рилски, която впоследствие изобразява често.
Авторът на стенописите се проявил като сръчен художник и добър майстор на композииията. Той рисувал пейзажи и архитектурни елементи, включвайки чрез тях пространственото начало. В някой от решенията си той се влияел от големия възрожденски художник Захарий Зограф.Тематично в църквата на манастира присъстват предимно многофигурни евангелски сцени и композиции със сюжети от житието на св. Кирик и св. Юлита и св. Параскева.
Великолепно произведение на изкуството е големият дърворезбен иконостас. По пластиката си и резбените мотиви, той носи белези на резбарското изкуство от XVII - XVIII в. Владишкият трон, балдахинът съшо са забележителни творби на резбата.
През 80-те години на XX век полусъбореният манастир е бил предоставен от Св. Синод на Съюза на архитектите в България, който го възстановил в цялостния му обемнопространствен облик, но при ново съдържание - творческа база с хотел.
|
