ГЛОЖЕНСКИ МАНАСТИР "СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ"
 В стар ръкопис, съхраняван някога в манастира, се разказва за прокуден от татарите през XIII век киевски княз,наречен Глож, който получил от цар Иван II Асен земи по поречието на р. Вит, около днешното Тетевенско село Гложене. Тук той основал село Чирен пазар и манастир, посветен на Светото Преображение. В това сказание, а и на два печата от 1776 и 1821 година, манастирът се нарича „Киевски". От Киев произхождала и чудотворната икона „Св. Георги", с която обителта била широко известна. Тази икона се озовала сама върху висока скална площадка близо до първата обител и смаяният княз наредил тук да се издигне нов манастир, посветен на „Св. Георги". От това време до днес е останал изсеченият в скалите тунел, през който се осъществявал единствения достъп към обителта. През 20-те години на нашия век все още били запазени във височина около 5 метра и порутените останки от жилищно-отбранителна кула, изградена също през XIII или най-късно през XIV век.
По време на османското нашествие манастирът оцелял, макар че изпаднал в крайно бедно състояние, тъй като загубил собствеността си върху селата Малък Извор и Гложене, дарени му още от княза.
През XVI и XVII век старата църква била преизградена като дяланите травертинови квадри от нея, някои от които имали каменоделска розетна украса, били използвани отново в съчетание с ломени камъни. Новият храм бил еднокорабен с масивен тухлен свод. По-късно през 1828 година от запад бил прибавен обширен притвор,свързан с наоса чрез голям пробив, подсказващ, че тази пристройка е била нужна по-скоро като разширение на маломерното основно църковно пространство.
Земетресенията от 1904 и 1913 година причинили сериозни щети на църквата, вследствие на които тя постепенно рухнала. Днешната съборна църква е издигната върху тези руини през 1931 година. От страия храм са оцелели единствено части от иконостаса, които са пренесени в новия.
През цялото кьсно средновековие Гложенският манастир съхранявал религиозните и духовни постижения на българщината. Но от многобройните старинни книги, пазени и преписвани в него не оцеляло почти нищо, защото те са били вандалски унищожени от ловешките гръцки владици през миналия век. Днес, освен ръкописа със сказанието за манастира, е известен един „Апостол", писан в 1689 година.
През XVIII и особено през следващия XIX век монасите от Гложенския манастир допринесли много за развитието на училищното дело. Освен откритото още през XVII - XV1I1 век килийно училище в самата обител, през миналия век били поддържани училища и в манастирските метоси в с. Малък Извор и Ловеч.
Авторитета на Гложенския манастир по това време привлякъл множество поклонници и средства. Това позволило през 1857 и 1858 година да се извърши преизграждане на жилищните корпуси. Поради силната денивелация тези крила достигат отвън на места дo три етажа, а откъм двора се разгръщат директно с галериите от последното си ниво.
През втората половина на века и Гложенският манастир, както останалите Старопланински обители, се превърнал в сигурно убежище за революционните дейци, особено след 1864 година, когато игумен станал хаджи Евтимий Симеонов от Сопот, близък съратник на Васил Левски. И днес още се пази изграденото специално скривалище за комитите.
Съществуват обективни сведения, че старата църква, разрушена към 1915 г., която се е състояла от две помешения (наос и предwерие) е била украсена с живопис. Стенописите в наоса, според описанието на П. Мутафчиев, са били не по-стари от XV - XVI век. На източната стена в олтарната част най-горе е била сцената „Петдесетница", а под нея „Жертвоприношение Авраамово", "Благовещение", „Въведение в храма" и две фигури на светци. В конхата на апсидата е "Св. Богородица" ,а под нея - „Мелисмос". На западната стена над входа е било традиционното „Успение Богородично", фланкирано от двама евангелисти. Под тях, вляво от входа - „Тайната вечеря", три медалиона и фигурата на Св.. Пантелеймон и вдясно - „Неверие Томиш", три медалиона и фигурите на св.св. Константин и Елена.
Оцелият притвор също е бил покрит със стенописи от по-късно време. На южната стена е бил разположен групов ктиторски портрет на „Пею, Владу, Станчул, Петко - ктитори тетевенски". От запазеното копие на този портрет по стиловите и сюжетните му особености може да се заключи, че живописта е от края на XVIII - началото на XIX век. За съжаление и първата и втората живопис вече не съществуват.
Части от стария иконостас са пренесени върху новия , който е с неполихромирана Възрожеднска резба, близка по маниер на тревненския резбарски кръг. Особено очевидна е тази близост с формата и мотивите на професионално изпълнените царски двери. Иконите от първия ред на иконостаса, които включва „Деисиса" (Св. Богородица, Христос и И.Кръстител) и патрона Св. Георги, най-вероятно са от първата половина на XIX век.
На манастирската чудотворна икона „Св.Георги с житийни сцени", за която се разказват много предания, има надпис от който се вижда, че е нарисувана В 1826 г. от изВестния възрожденски иконописец Йоан Попович. Централната част на иконата със сюжет „Св. Георги на кон убива змея", е покрита със сребърен обков, изпълнен с голяма вещина. На обкоВа има релефен възспоменателен надпис от 1827 г. с имената на ктиторите от Тетевен.
В Гложенския манастир наред с многото старопечатни книги, съдържащи безброй интересни приписки, поменици от XVIII - XIX в. са се пазели и няколко художествено оформени дървени и метални мощехранителници с обкови и надписи от XVIII и XIX в.За съжаление значителна част от това богатство днес е разпиляно.
|
