ЕТРОПОЛСКИ МАНАСТИР „СВ. ТРОИЦА"
 В лоното на вековните гори, по северните склонове на старопланинския Черни Връх, между пълноводни карстови извори се извисява един от най-красивите български манастири - Етрополският. Той е посветен на „Св. Троица", но е известен повече под името "Варовитец", вероятно заради варовиковите води.
В старата манастирска кондика, където най-ранният запис е от 1648 година, за дата 1858-ма, ръката на игумена Христанти е отбелязала: „От ново ся почна обителя света Троица, а приди били 700-сот лета В балгарскуту время и беши вехтата черква припуканата приз средата, беши подпрена сос дървета и тугива бехми ния игумене Викентия и после Хрисанда от Тревна, 1864 месяц априлий 14-ти."
Когато разпадащата се църква била съборена, в руините открили каменна плоча с надпис, от който именно се разбирало, че е била построена преди 700 години, тоест около 1158 година. За съжаление тази плоча е била взидана в основите на новия храм и затова пълният й текст е непознат.
В многовековната си история Етрополският манастир е преживял много разруха.Основно бил обновен през 1682 година. И към началото на XIX век манастирът имал вече доста амортизирани сгради. Затова около 1833 година жилищните крила и каменният ограден зид били преизградени. Новите сгради, опасващи днес живописно двора от запад и север, носят изцяло духа на Възраждането. Общирните ажурни чардаци, добрите пропорции на кьошковете, дори пластичните бели комини, очертаващи се релефно върху фона на горската зеленина, са в пълен унисон с човешките възприятия , като израз на патриотичните идеи на епохата. В тази архитектурна среда сравнително сполучливо се вписват и двете южни сгради, издигнати съответно през 1924 и 1929 - 1931 година, на мястото на по-стари жилищни и стопански постройки.
Изградено е и скривалище със засводен таен изход под магерницата, предназначени според преданието за укритие на комитите. Васил Левски е намирал укритие тук, а игуменът Хрисанд е бил член на Етрополския революционен комитет.
Най-яркият приемник на Възрожденския дух в манастирската архитектура е новата съборна черква, построена по времето на игумена Викентий, между 1858 и 1860 година от брациговския първомайстор Иван Боянин, същият, който малко след това, издигнал и софийския храм „Света Неделя".
По план съборната църква на Етрополския манастир е една от трите реминисценции на главния многопрестолен храм на Рилската света обител, построени през втората половина на XIX век. Това е петкуполна псевдобазилика с певници и два долепени странично към корпуса параклиси, посветени на "Св. Йоан Предтеча" и „Св. Безсребърници". Осмостенните куполи са почти еднакви по обем. Трите от тях са разположени надлъжно в централния кораб, а двете странични лягат върху параклисите. (Църквата е градена масивно, но откритата нартика, обгръщала някога корпуса от запад, север и юг, е била паянтова. Днес тя липсва и това ощетява тектоничното приобщаване на храма към околната застройка, обърната към двора също с дървени чардаци). През I860 година зографът Костадин от Троян е изписал част от външните зидове в откритата нартика. Мащабното строителство в манастира е надхвърлило финансовите възможности на монашеския клир и затова новата църква е останала без вътрешна стеноюписна украса чак до 1907 година. Но и създаденото между 1896 и 1907 г. от казанлъшкия зограф Петьо Ганин е доста бедно и неизразително. По-добро постижение са иконостасните икони, рисувани по сьщото време от самоковчанина Васил Радойков.
От иконостаса на старата манастирска църква е запазена храмовата икона "Старозаветна троица" от 1598 г. Тя е подписана от художника Даскал Недялко от Ловеч и е една от малкото точно датирани икони от XVI век, които определят стила на живописта през втората половина на този век. Няколко икони от празничен иконостасен цикъл, от които високопрофесионално изпълнените „Успение Богородично" и „Разпятие", намерени в църкви в града, навярно са пренесени от манастира.От един по-късен иконостасен цикъл на манастирската църкВа са иконите "Христос Вседьржител с апостоли и светци", „Йоан Кръстител с житейни сцени" и „Св. Богородица с пророци" от края на XVII и началото на XVIII век (сега в НХТ). Към тях по стилово маниерните си белези се отнася още иконата „Св. Йоан Кръстител" от 1701 г., сега в експозицията на градския музей в Етрополе. Голяма серия двустранни икони от XVIII век, изпълнени в примитивен маниер са открити в църквата „Св. Георги" в града, а и в други околни църкви и манастири. Те навярно са дело на майстори, работили в началото на XVIII в. в манастира.
Основната дейност на Етрополския манастир „Св. Троица" от XVI век насам е събирането на образовани преписвачи и оформители на книги, създали за два века множество ръкописни книги. От високопродуктивният скрипторий на манастира до днес са запазени няколко десетки ръкописни книги, пръснати из библиотеките, манастирите, църквите и музеите на цяла България. Това дава основание на специалистите да определят явлението като „Етрополска" книжовна школа. По този начин в тежките за българската култура времена на турското робство Етрополският манастир заместил в известна степен и продължил традицията на книжовните средища, възникнали през времето на Второто българско царство в манастирите около столицата Търново. Към списъка на тези творби принадлежи Евангелието от 1577 г., преписано от граматик Бойчо. Известни са проявите на книжовниците йеромонах Рафаил, дякон Йоан, даскал Койо, Василий Софиянин, дякон Драгул и особено на йеромонах Даниил Етрополски, изпод перото на които са излезли „Пролог за месеците от Септемврий до февруарий". "Петогласник", няколко евангелия, и др. Те са не само произведения на книгописа, но са и с художествено оформени начални страници, заглавки, винетки и концовки, което говори, че тук са работили и срьчни художници.
Днес, за съжаление, многобройните старинни книги, икони и утвари, някои от които датират още от XV век. са разнесени на много места - от Етрополе през Историкоархеологическия музей, до Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" в София. Така връзката на Светата обител със собствената й история е нарушена.
|
